Renault Clio на старо: Плюсове и минуси

Clio е субкомпактен автомобил, който се характеризира с дискретен, непретенциозен дизайн. Трябва да знаете обаче, че сравнително комфортния интериор е много различен в зависимост от нивото на екипировка. В зависимост от конфигурацията може да бъде облицован с твърда или мека пластмаса.

Задните седалки на хечбека лесно побират двама, при това ръстови пасажера. Но багажникът побира само 288 литра. Такива автомобили изобилстват на пазара на употребявани коли у нас, като най-оптималният вариант според нас, по отношение на възраст и цена, е третото поколение на Clio, на което акцентираме в момента.

Въпросната трета генерация на модела се прави през периода 2006 - 2014 година, а на пазара у нас преобладават хечбеци с пет врати, произведени преди фейслифта на модела- 2008 - 2009 година, а един от оптималните агрегати е бензинов с работен обем 1.6-литра и мощност от 110 конски сили.

Не са рядкост е хечбеци с бензинови двигатели 1.2 (75–78 к.с.) и 1.4 (98 к.с.), както и с 1,5-литров дизелов двигател. За да купите такова Clio, трябва да знаете, че то ще е с пробег от около 150 хиляди километра. Най-вероятно екземплярът ще бъде оборудван с климатик, круиз контрол, отопляеми седалки и огледала, ел.пакет и дори с лостчета за превключване, ако вариантът е с автоматик.

Управлението на този хечбек е "разбираемо", безопасно и доста обикновено. Колата не се нуждае от по-мощен двигател от предлаганите, но както вече споменахме обърнете внимание на най-мощната бензинова версия. Окачването на хечбека е меко, но в същото време не е никак отпуснато и е доста енергоемко.

Какво да очакваме? Корозията на купето е рядко явление за третата генерация на Clio. Между другото, предните калници на хечбека са направени от пластмаса. Доста често срещан проблем е тракащата задна врата. Регулирането ѝ помага малко, но знайте, че твърде вероятно е проблемът да си остане. Редовно се срещат и проблеми с ел. инсталацията. Типичните слаби места включват ключа-карта, лоста за смяна на скоростите, различни прибори по арматурното табло, електрическите прозорци и мотора на чистачките.

1,2-литровият двигател D4F е известен със своята капризна електрическа система. Ангренажният ремък изисква чест контрол, защото при скъсване директно отивате на основен ремонт. Двигателите 1.4 K4J и 1.6 K4M често се нуждаят от голямо внимание към фазовия превключвател и бобините за запалване, но иначе те са доста надеждни, но малко слабички за Clio III. Дизелът K9K е много икономичен, но е сравнително скъп за поддръжка, а и такива екземпляри са на много километри.

4-степенният автоматик също няма голям ресурс и не се препоръчва. Редовната смяна на маслото спомага за удължаване на живота ѝ, за предпочитане трябва да се прави на всеки 60 000 км. Роботизираната кутия Quickshift, която е съчетана с двигателите с обем 1.2, определено не е надеждна. При ръчната скоростна кутия механизмът за избор на предавка се износва с течение на времето, но това е най-безпроблемната трансмисия за модела.

Окачването на Clio също изисква много внимание. Опорните лагери на предните подпори, шарнири на предното окачване, стабилизиращи щанги и лагерите на колелата се износват бързо. Резервните части обаче са в изобилие на нашия пазар и са сравнително евтини.

Като цяло Renault Clio е капризна кола с просторен интериор, малък багажник и енергоемко шаси, но не и грабващ на външен вид. Но добре запазен екземпляр с механична скоростна кутия и с 1.6-литров бензинов мотор е прилична алтернатива, както за града, така и за извън него.