Непознатата история на най-високопроходимия Москвич

Никой не знае със сигурност кога за пръв път е използван терминът "кросоувър". Нито пък има някаква ясна дефиниция какво означава: в миналото така се наричаше автомобил с висока проходимост, но построен върху платформата на лека кола, а не на всъдеход или пикап, и по правило със самоносеща конструкция. Днес обаче голяма част от кросоувърите на пазара са само с предно предаване и с мъка биха преодолели дори по-висок тротоар.
    
  

Москвич-410 - един съветски кросоувър, който изпреварва прословутата Лада Нива с точно две десетилетия
  
 
При толкова неясен термин ви е ясно, че опитите да се определи кой е първият кросоувър в историята са безнадеждни. Някои сочат американския AMC Eagle от края на 70-те. Други - появилата се малко по-рано европейска Matra Rancho. А почитателите на съветското автомобилостроене с гордост тикат напред ВАЗ-2121, или Лада Нива, както я познаваме у нас.

Заради твърде хлабавата дефиниция е невъзможно да се каже еднозначно кой е наистина първият кросоувър. Но е напълно сигурно, че не е "Нива" - просто защото в Съветския съюз има и много по-ранни версии на леки коли с висока проходимост. Една от тях, Москвич-410, навършва 65 години този месец. Ето и нейната история, която малцина знаят.
  
    
Историята на първите съветски кросоувъри (ГАЛЕРИЯ):

1 от 20 | Историята на най-високопроходимия Москвич

Първият съветски кросоувър - ГАЗ-М72
Историята на един от най-редките серийни Москвичи всъщност започва на съвсем друго място, в завода на друга марка. При крайния недостиг на асфалтирани пътища в Съветския съюз нуждата от високопроходими машини винаги е била огромна. А след Втората световна война се появява и нова потребност - не само от работни кончета, но и от по-комфортни леки автомобили за ръководните кадри в селското стопанство. Първият такъв модел е ГАЗ-М72, пуснат в серийно производство през 1955. Това е комбинация от механиката и задвижването на ГАЗ-69, и от купето и относително по-комфортния салон на ГАЗ М-20 Победа.
Но понеже двете неща не са особено подходящи за комбиниране, на инженерите се налага да импровизират доста, да добавят на цели 14 места усилване на конструкцията. Резултатът е автомобил с тегло 2040 килограма - шокиращо много за онази епоха. А и цената е твърде висока.