Чували ли сте за африканската бронирана кола за пехотата?

През 1968 година в Южна Африка се мисли за някои промени по отношение на Сухопътните войски на страната. Що се отнася до бронираните машини, по това време там са били на въоръжение френските бронирани машини Panhard AML. Това са просто обикновени бронирани превозни средства, и то леки: дебелината на бронята им не надвишава 10 милиметра. Междувременно е напълно ясно, че пехотинците трябва да разполагат с пълноценна бойна машина, добре защитена и способна да транспортира достатъчен брой войници. И е решено да се разработи такава кола.

Интересното е, че формулираните изисквания не казват, че БМП ще се използва по „общоприетия“ начин, тоест в битки с участието на танкове и артилерия. Но има желания за максимална мобилност в условията на африканската савана, тоест предимно офроуд, и висока надеждност.

В африканската зона наличието на пясък е осезаемо, но в същото време такъв офроуд не е твърде труден. Предвид тези факти, както и изискването за висока мобилност, африканците решават да се опитат да направят бойна машина на пехотата за колела. Можем да кажем, че подобна концепция е нещо средно между леките бойна коли и традиционния бронетранспортьор.

Проектът се казва Ratel, в превод на български - меден язовец. Медните язовци или наричани още медояди са дребни животни от семейство невестулки, живеещи в Африка и Азия, характеризиращи се с безстрашие и свирепост. 

Ratel е завършен и първото поколение влиза в серийно производство през 1976 г. През 1979 г. се появява втората генерация, а през 1985 г. - третата. Като цяло машината наподобява съветската БМП-2, която обаче се появява по-късно. Кърмата на африканската кола обаче се оказва доста тънка: само 6 мм. Отпред беше разположено бронирано стъкло, което може да издържи на изстрели с конвенционални 7.62 мм патрони. При необходимост прозорците се затварят с бронирани капаци, а за наблюдение се използват перископи. Медният язовец тежи около 19 тона.

Африканската БМП е въоръжена с 20 мм автоматично оръдие. Бронебойните му снаряди могат да пробият, например, челната броня на БТР-60 от разстояние около 1 километър. По време на битката при Кито Куанавал (Гражданската война в Ангола) е известен случай, когато удар от това оръдие предизвика пожар и последваща експлозия на боеприпасите на танка Т-55. В допълнение към оръдието, Ratel има и картечници: 7.62, монтирани в купола, както и зенитно оръдие от същия калибър, разположено в задната част.

Екипажът на Rattel се състои от трима души: командир, стрелец и шофьор. А броят на войниците е девет, с двама повече от подобното BMP-2.
Двигателят е дизелов, с мощност 275 к.с. Максималната скорост на асфалт е 105 км/ч. По този показател Rattel превъзхожда по-леките съветски бронетранспортьори. В допълнение към бойната машина на пехотата, на базата ѝ се прави различно оборудване - както серийно, така и експериментално. Особено внимание заслужава една щурмова самоходка, въоръжена с 90-милиметрово оръдие и ATGM.

Всъщност "Медените язовци" се оказват много добри. Поне в условията, в които се използват. Южноафриканските войски ги използват главно за бърз достъп до доста слабо въоръжени партизански части. Производството на Rattel приключва през 1987 г. Но тези машини все още са в експлоатация: както в самата Южна Африка, така и в други африкански страни.