Танкът ARL 44 - големи надежди, които не се оправдаха

Още през 1938 г. във Франция започва работа по създаването на нов тежък танк, по-модерен от вече съществуващите френски бойни превозни средства. Скоро след това обаче, Франция е окупирана от нацистите, но дизайнерите тайно продължават да работят. И още след освобождението на Париж през 1944 г. е създаден първият образец на новия танк.

Едно странно, но принудително решение

Френските дизайнери поемат по нестандартен път. През 1934 г. във Франция е приет на въоръжение тежкият танк Char B1 – дори тогава доста архаичен, но добре защитен. До 1938 г. B1 е още по-остарял. Инженерите решават да му вземат шасито и да му монтират нова кула и "пълнеж". От една страна, този подход може да изглежда малко странен: какъв е смисълът от изграждането на нова танк на базата на остарял, въпреки че има добра броня?

От друга страна е необходимо да се вземе предвид настоящата ситуация. Положението в Европа такава става все по-трудно. Французите нямат модерни танкове и няма откъде да вземат, а френските инженери не могат да размахат магическа пръчка и да пожелаят нов танк. А пък шасито B1 е доказано издръжливо и добре защитено. От тази гледна точка решението на французите изглежда съвсем логично. 

Първите прототипи B1 са създадени през двадесетте години. И това се забелязва във външния вид на тези машини. По това време при проектирането на танкове инженерите разчитат на опита от Първата световна война. Дългите и обгръщащи корпуса вериги на B1 са проектирани с идеята да преодоляват окопи. Що се отнася до бронята, то при Char B1 ту е с дебелина 60 мм отпред и отстрани и 55 мм отзад. Но освен шасито, няма какво друго да се вземе от този танк: останалото очевидно трябва да се направи наново.

Какво става накрая?

До 1944 г. проектът се развива така, че бронята на основната част е увеличена, тъй като по това време 60 милиметра не са достатъчни за тежък танк. така дебелината става два пъти по-голяма - 120 мм. Масата на танка е 50 тона. Кулата е сменена с изцяло нова. Но дизайнът ѝ не е отлят, а заварен. Това не е най-доброто решение по отношение на здравина, а за да се монтира ново мощно оръдие, кулата трябва да бъде направена още по-голяма. А по онова време французите не могат да я направят излята по ред технически причини.

Що се отнася до самото оръдие, то е 90 милиметрово DCA 45, което има висока начална скорост и добра бронепробиваемост. Осигурени са и няколко картечници. Инженерите инсталират бензинов двигател с мощност 600 конски сили. Или по-скоро се налага да го инсталират, защото не разполагат с по-мощен такъв. Това не е достатъчно за петдесеттонен танк и естествено ускорението му съвсем не е добро. Максималната скорост - също е ниска, само 37 км/ч.

Французите наричат новия танк ARL 44.

"Четиридесет и четворката" има силно "чело" и добро оръдие. Но с това заслугите свършват. Освен ниската производителност, танковете имат проблеми с шасито, спирачната система и трансмисията. Впоследствие тези „детски болести“ са частично елиминирани.

Серийното производство на ARL44 започва през 1946 г. и завършва през 1949 г. Произведени са само 60 от тези танкове. Все пак този танк се оказа като цяло неуспешен. ARL 44 е на въоръжение във френската армия до 1953 г. Тогава американският M47 започва да пристига във Франция, а ARL 44 е пенсиониран. "Четиридесет и четворката" не взима участие във военните действия.

И все пак го направиха!

Въпреки архаичното шаси и недостатъците, ARL 44 се превръщат в много важни машини за Франция. Първо, опитът при създаването им е изключително полезен за инженерите. Второ, появата на Arl44 има голямо политическо значение. Като се имат предвид условията, в които са създадени тези машини, и състоянието на френската индустрия след Втората световна война, ARL 44 наистина може да се счита за голямо постижение. Е, и от гледна точка на любителите на технологиите, самият факт за съществуването на този танк, в който са се слели решения от две епохи, е интересен.