Историята на Т-35 - един танк за паради, а не за война

През 1932 г. под ръководството на Николай Вселодович Бариков е разработен нов съветски тежък танк, който е с индекс Т-35. Това е една много особена машина с няколко кули, която няколко пъти участва в паради, но в същото време не успява да се наложи, като основно бойно средство в "Червената армия", въпреки че взима участие и във Втората световна война.

Идеята за тежки танкове с много кули тиранично доминира в умовете на дизайнери от цял ​​свят още след Първата световна война. Идеята е изключително проста. Тежкият танк се разглежда като непробиваем подвижен форт с няколко кули с оръдия и картечници, имащи за цел да постигнат максималната възможна огнева мощ. Тази идея има смисъл, защото възможността за стрелба по няколко цели едновременно изглежда болезнено примамлива. 

Така започва серийното производство на танковете Т-35 в завода за парни локомотиви в Харков, като това се случва през 1932 г., а през 1934 г. превозното средство вече е на въоръжение. Танкът с пет кули е построен по класическа формула, но някои съществени промени провалят бъдещата му слава. Оръдията, разположени на няколко нива са по-малки, като освен това Т-35 няма много здрава броня, дори по стандартите от началото на 30-те години. 

Горната част на корпуса (най-защитеното място за танковете) разполага с едва 30-милиметрова броня. В същото време страничната броня на танка е още по-тънка - само 20 мм. Такава защита може да се справи с куршуми, шрапнели и снаряди от малокалибрена противотанкова артилерия, но не и от по-сериозни оръжия. В същото време Т-35-иците тежат умопомрачителните 58 тона. За сравнение, тежкият танк KV-1 със 75 мм челна броня, разработен през 1939 г., тежи 43 тона.

Вярно е, че думите "серийно производство" във връзка с Т-35 звучат като преувеличение. Това е така, защото в допълнение към двата експериментални прототипа, са произведени само 59 серийни образци. Любопитното е, че и двата прототипа се различават един от друг толкова, колкото първите 49 танка от последните 10. Разликата не е само в оръдията, но и в бронята, както и във вътрешната структура на танковете. Наборът от промени е такъв, че руснаците планират Т-35-2 да бъде поставен в отделен независим индекс.

Иначе, танкът е въоръжен с пет 7.62 мм картечници и три оръдия с калибър: едното 76.5 мм и две - 45 мм. Общият боеприпас на оръдията е 220 патрона. Към картечниците са прикрепени няколко хиляди патрона. Първоначално екипажът на танка е трябвало да се състои от 9 души: в главната кула е имало четирима, включително водача, двама са служили в оръдейните кули и още трима в картечните кули. Танкът Т-35 се задвижва от 12-цилиндров двигател М-17, който е с мощност 500 конски сили. Впоследствие двигателят е модифициран, увеличавайки мощността му до 580 коня.

Нито по време на съветско-финландската война, нито по време на битките с японците при река Халхин и езерото Хасан, не са използвани 59-те танка. Преди Втората световна война тези танкове се използват само за паради и учения. И всичко това поради факта, че работата на Т-35 е свързана с много излишни усилия и разходи. По време на атаката на Германия срещу СССР всички танкове Т-35 са били на въоръжение в 34-та танкова дивизия на 8-ми механизиран корпус.

Седем от тях обаче не са в бойна готовност и чакат за ремонт в Харков. Други 8 танка също не са налични за бойни действия, защото се използват  за обучение на танкисти. Останалите танкове Т-35 са загубени през 1941 г. по време на битките в триъгълника Луцк - Броди - Дубно. Но повечето от танковете Т-35 излизат от строя не в резултат на военни сблъсъци, а поради повреди по време на маневрите. Ненадеждността им в основни възли и агрегати, като  спирачни системи, скоростни кутии и двигатели карат руснаците да се откажат от Т-35 впоследствие.. Само 5 танка са унищожени от германците по време на битките при Дубно. 

Останалите танкове Т-35, които не чакат ремонт, са прехвърлени в други части на армията, където са превърнати в стационарни огневи позиции. Последните 2 два такива танка участва в битката за Москва. По ирония на съдбата Т-35 успява да се бие, по време на Втората световна война, дори и на страната на германците. Един пленен танк Т-35 е доставен на полигона в Кумерсдорф през 1941 г., а през 1945 г. германците използват съветския трофей, за да създадат стационарна огнева точка по време на битката при Берлин. Въпреки всичко, огромните Т-35 не оправдават очакванията и производството им е прекратено.