Covid-19 малко обърка нещата. Ако не беше той, най-вероятно думата на 2021 година щеше да е не Vax, а Greenwashing. Този термин - буквално "зелено пране" - означава фалшива или подвеждаща информация за мнимите екологични достойнства на даден продукт, услуга или компания. От година на година тази практика придобива все по-застрашителни размери: поредното доказателство, че и най-рационалната, практична и добронамерена идея за бъдещето е безсилна, когато в играта се намесят маркетинг отделите.
GM EV1, първият годен за масова употреба електромобил, бе посрещнат с насмешка от повечето конкуренти през 90-те. Сега същите конкуренти са превърнали електрическата мобилност в могъщ маркетингов инструмент
Вероятно ще се изненадате, но терминът съвсем не е нов. За пръв път го употреби американският природозащитник Джей Уестървелд още през 1986, по адрес на все още новата по онова време практика на големите хотели да призовават клиентите си да използват едни и същи хавлии дни наред. Практика, която, както основателно заподозря Уестървелд, имаше малко общо с грижата за природата, но много общо с желанието на хотелите да намалят разходите си.
В наши дни "зеленото пране" - или бихме могли да използваме хубавия български израз "зелен хайвер" - е все по-масово явление, което засяга всички сектори от производството на храни до телекомуникациите. Но никъде това не е толкова очевидно, колкото в автомобилната индустрия.
BMW непрекъснато увеличава използването на стомана, произведена с минимални емисии. Компанията не само държи на устойчивото производство, но и го изисква от всичките си доставчици. Някои се отказват
Преди петнайсетина години само няколко компании изобщо проявяваха някакъв интерес към електрическото задвижване: GM, BMW, Renault-Nissan, Mitsubishi. Останалите се отнасяха към това по-скоро с насмешка. Днес на практика няма производител, който да не е обявил курс към електрификация. "Еко", "зелен" и "устойчив" отдавна са изместили класическите мантри на този сектор като "бърз", "мощен" и "комфортен". Но, с много малко изключения, зад зелената фасада се крие непрогледно сива зона.
8 начина електромобилите да станат чисти (ГАЛЕРИЯ):
Има и друг проблем с екологичността на електромобилите, за който се говори отдавна, но който рядко досега е измерван с конкретни числа. Става дума за произхода на енергията, с която те се зареждат. "Ако карате едно електрическо MINI Cooper SE в Полша, средните му емисии ще са около 110 грама на километър, защото електроенергията е основно от въглища", обяснява ни Андреас Клугеншайд, ръководител за връзки с правителствата в BMW Group. 110 грама са емисиите на нормален бензинов автомобил. Някои по-компактни коли - и с бензинов, и с дизелов двигател - всъщност емитират забележимо по-малко. Но примерът на Клугеншайд не спира дотук: "Ако преместите същото това MINI няколкостотин километра на запад, в Берлин, емисиите му ще паднат до около 60 грама на километър. А ако изминете още 500 километра до Франция, те ще са вече едва 5 грама на километър, заради ядрената енергетика". Тоест в страни със замърсяваща енергетика електромобилът не е крачка напред в екологично отношение. Може дори да бъде стъпка назад.
НА СНИМКАТА: ТЕЦ на въглища в Полша. В България делът на въглищния ток също си остава значителен
* Статията е отпечатана в списание Bloomberg BusinessWeek BG