Защо екостикерите са пълна безсмислица?

Има ли полза от въведените миналото лято екологични стикери за автомобилите в България? На 7 януари министърът на транспорта Николай Събев ще трябва да отговори в парламента на въпроси, поставени в последните месеци от омбудсмана Диана Ковачева и депутати от ДБ. Но всъщност въпросът за смисъла от така наречените екостикери бе поставен от Automedia.bg още през 2019 година, когато предложението за тях още се обсъждаше на ниво работни групи.
 
  

  
   
Независимо от възраженията, екостикерите бяха въведени през миналото лято - и незабавно вдигнаха цената на техническите прегледи от 40-45 лева преди това до средно 60 лева след стикерите. Цената щеше да си струва, ако цялото начинание имаше някакъв ефект върху чистотата на въздуха. Но всъщност смело можем да кажем, че въвеждането на екологичните групи и стикерите за тях е едно от най-безсмислените дела в историята на транспортния сектор в България.
  
  
10 ключови въпроса за екостикерите (ГАЛЕРИЯ):

10 от 10 | 10 ключови въпроса за екостикерите

Какво може да се направи?
Много просто: да се въведат реални тестове, които да измерват действителните емисии на въглероден оксид, азотни оксиди, въглеводороди, серни съединения, фини прахови частици. Да се следи строго за автомобили с премахнат катализатор или филтър за твърди частици. Да се повиши контролът върху сервизите за ГТП - област, в която в последните години има видим напредък, но най-вече в големите градове. И да се сложи най-после край на безсмисленото печатане и лепене на стикери, защото това е концепция от ХХ век, също толкова отживяла като стационарните телефони. Във все повече държави в Европа дори контролните талони на автомобила и шофьорските книжки са вече дигитални.