Понижаването на разхода и емисиите не е задача само за конструкторите на автомобилни двигатели. Има още два сигурни начина да се постигне то. Единият е да се понижи теглото - но това е трудна задача в наши дни, когато автомобилите се оборудват с все повече и по-сложни нови системи. Другият е да се подобри аеродинамиката.
Новият Mercedes EQS
От Mercedes се хвалят, че EQS, новият им електрически флагман, има коефициент на въздушно съпротивление от едва 0.20, което го прави най-аеродинамичната серийна кола, произвеждана някога. По това може да се спори единствено ако се задълбаем върху значението на термина "серийна". Но при всички случаи ЕQS е значима крачка по пътя към идеалната аеродинамика. Което е добър повод да си примопним другите такива значими крачки - моделите, които изведоха борбата с въздуха до нови висоти.
10 коли с емблематична аеродинамика (ГАЛЕРИЯ):
През 90-те GM смело се пусна в непознатите тогава територии на електрическото задвижване. За жалост технологията на батериите все още бе твърде изостанала, и инженерите трябваше да поработят извънредно, за да направят този автомобил работещ.
Едната необходима саможертва бе ограничаването на местата до две. Това позволи по-внимателно оформяне на покрива така, че да понижи съпротивлението. Липсата на ДВГ означаваше, че не се налагат и въздушни отвори отпред. Задните колела бяха покриви, като при някогашния Saab, а задницата - отрязана по философията на Кам.
Благодарение на удивителната си аеродинамичност, EV1 можеше да постигне приемлив пробег въпреки примитивните си оловно-киселинни батерии. За жалост новото ръководство на GM реши да убие проекта в началото на по-миналото десетилетие, като изтегли опитните бройки и ги претопи. Иначе днес не Tesla щеше да е лидерът в електрическото задвижване.