Роботизираната скоростна кутия с двоен съединител е сравнително ново явление в масовите автомобили - BorgWarner я разработи за Volkswagen и германците я въведоха за пръв път през 2003 в своя Golf R32, под имео DSG. Но всъщност тя съществува много по-отдавна: от екзотичния Hillman Minx през 1961, в няколко източноевропейски трактора през 70-те, и в състезателното Porsche 962C от 1985.
На практика това е механична скоростна кутия с два съединителя, серво и управляващ блок. От обикновените роботизирани скоростни кутии тя се отличава по това, че може да държи включени две предавки и да преминава от една на друга, без да се прекъсва подаването на мощност.
Най-разпространеният вариант на пазара е именно DSG, която се предлага от няколко марки във Volkswagen Group - основно Volkswagen, Skoda, Audi и Seat. При други производители се нарича PDK, SST, PSG, EDC, S-tronic.
Кутията с двоен съединител има няколко предимства пред класическия хидротрансформаторен автоматик. Тя гарантира бърза реакция, мигновена смяна на предавките и разход на гориво като при механична трансмисия. Освен това е чувствително по-евтина за производство. Минусът е, че се нуждае от известно внимание, за да съхрани нормалната си работоспособност поне до 200 000 км. За тази цел трябва да се спазват няколко прости правила.
6 основни правила за запазване на живота на роботизираната кутия (ГАЛЕРИЯ):
Електрониката на преселективната скоростна кутия се настройва спрямо маниера на шофиране и превключва нужната скорост в точно определен момент. Когато водачът натисне газта, трансмисията вече се подготвя за повишаване на предавката, а ако спира - съответно за понижаване.
При агресивно шофиране с резки ускорения и спирания автоматикът се обърква и не може точно да подбере нужната предавка, за да превключи максимално бързо. Това натоварва съединителя. При подобен начин на шофиране е по-добре да се мине на ръчен режим, макар че това няма да намали натоварването върху агрегата.