Защо в евтините коли пластмасата е твърда, а в скъпите - мека?

В съвременните автомобили се използват 13 вида пластмаси и всички те могат да се срещнат в една кола. Значителна част от тях - около 66%, благодарение на изключителни си свойства се падат на три типа високоефиктивни пластмаси.

Първата от тях е полипропилен, която се отличава със здравина и устойчивост на химически разтвори, основи и киселини. В наши дни този материал е най-разпространен в автомобилите - от него се правят броните, влакната на стелките и изолацията на кабелите.

Вторият е полиуретан, чийто най-силни качества здравина, гъвкавост, устойчивост на изтъркване и на въздействие на различни температури, а също така и на разтвори, масла и дори радиация. Този широк спектър от свойства на един материал позволява неговото широко използване в автомобилната индустрия, като той се среща от гумите до седалките.

Третата пластмаса е поливинилхлорид (познат и като PVC), като тя се отличава с висока термоустойчивост и еластичност в зависимост от пластификаторите. Този материал е използва предимно за приборните панели, детайли от вратите и обвивката на кабелите.

Качеството на трите различни полимера се отличава в зависимост от това дали се поставят в евтин или скъп автомобил. Производителите не използват чисти пластмаси, тъй като те са твърде крехки и затова ги модифицират с различни добавки, наричани пластификатори. Отделните видове позволяват намаляване или увеличаване на температурите, което съответно ги прави удобни за използване в различни условия.

Именно различните способи за модификация на пластмасата, за да може тя да е по-твърда или по-гъвкава, водят до увеличение на стойността на материала. Ако при производството не се използват добавки, благодарение на които елементът да запазва формата и здравината си, то след известно време заради промените в температурите (при въздействие на слънцето, например) детайлът ще промени своята форма. И това ще доведе до появата на пукнатини и скърцане в салона.

Затова и в по-скъпите модели върху повърхността се нанася допълнителен слой от същия този материал, с по-добра пластичност (именно пластификатор), благодарение на който скърцането в автомобила ще бъде избегнато.

Друг пример - заради икономия на материали, в бронята се поставя поливинилхлорид вместо по-гъвкавия и по-здрав полипропилен. Това означава, че при студено време удара в бронята може да се разпадне вместо само да се деформира, както се случва при скъпите модели автомобили. Затова обаче и цената е различна.