Камионите на ЗИЛ бяха добре познати в България, в края на социалистическата епоха и в началото на демократичните промени. „Завод имени Лихачева”, както е името зад трибуквената абревиатура, има дълга история, започваща от 30-те години на миналия век, когато започва съществуването си под името ЗИС (завод имени Сталина). Московското предприятие произвежда както различни камиони, така и правителствени лимузини за тогавашния СССР.
Дейността на предприятието, разбира се, не се ограничава само до тези неща. В историята му има и доста необичайни експериментални и тясно специализирани машини. Някои от творенията са останали на ниво прототип, докато други са намерили приложение и са излезли в серия.
Ще ви разкажем за някои от най-екстремните всъдеходни камиони на ЗИЛ, които малко да поразсеят митовете за това, че съветската автомобилна индустрия се базира само на заети чужди решения.
Вижте най-екстремните машини на ЗИЛ (ГАЛЕРИЯ):
Характеристиките на външната обвивка позволявали на съветската машина да понася по-леко попадения от куршуми и щети от експлозивни фрагменти. Когато се появи дупка, водата не се просмуквала в корпуса със силна струя. В допълнение, пластмасата дала възможност да се намали теглото на конструкцията, да се произвеждат единични, неръждаеми и трайни панели без никакви шевове и в същото време да стават за сравнително лесен ремонт в случай на повреда.
На изключителното „земноводно“, както в случая с гореспоменатите машини, са използвани задвижващи колела на първата и последната ос. Два двигателя ЗИЛ-375 V8 предават тяга от всяка страна посредством отделни скоростни кутии и редуктори. Подобно на ЗИЛ-135Б, и тук липсва окачване - гумите с ниско налягане с централизирана система за надуване действали като амортисьорни елементи.