Камионите на ЗИЛ бяха добре познати в България, в края на социалистическата епоха и в началото на демократичните промени. „Завод имени Лихачева”, както е името зад трибуквената абревиатура, има дълга история, започваща от 30-те години на миналия век, когато започва съществуването си под името ЗИС (завод имени Сталина). Московското предприятие произвежда както различни камиони, така и правителствени лимузини за тогавашния СССР.
Дейността на предприятието, разбира се, не се ограничава само до тези неща. В историята му има и доста необичайни експериментални и тясно специализирани машини. Някои от творенията са останали на ниво прототип, докато други са намерили приложение и са излезли в серия.
Ще ви разкажем за някои от най-екстремните всъдеходни камиони на ЗИЛ, които малко да поразсеят митовете за това, че съветската автомобилна индустрия се базира само на заети чужди решения.
Вижте най-екстремните машини на ЗИЛ (ГАЛЕРИЯ):
Според плана гигант с товароподемност 100 тона с две кабини и осем четириколесни стойки трябвало да оре степта. По този начин общият брой задвижващи агрегати за модела в пълен размер достигали 32, а теоретичната колея била 11,2 метра. И цялата грамада трябвало по някакъв начин да маневрира.
В корпуса бил вграден 8-цилндров двигател ЗИЛ-375, който нямал физическа връзка с колелата, а захранвал 120-киловатов генератор на електричество. Втори V8 трябвало да задвижва задните колела по неравен терен и в аварийна ситуация. Самите колела били доста необичайно разположени: 4x4 + 2x2.
Макар прототипът да се представил добре на тестове, нещата не стигнали по-далеч от тях – Корольов починал, а наследилият го като главен космически конструктор Василий Мишин твърдо се противопоставил на подобен метод за транспорт.