Камионите на ЗИЛ бяха добре познати в България, в края на социалистическата епоха и в началото на демократичните промени. „Завод имени Лихачева”, както е името зад трибуквената абревиатура, има дълга история, започваща от 30-те години на миналия век, когато започва съществуването си под името ЗИС (завод имени Сталина). Московското предприятие произвежда както различни камиони, така и правителствени лимузини за тогавашния СССР.
Дейността на предприятието, разбира се, не се ограничава само до тези неща. В историята му има и доста необичайни експериментални и тясно специализирани машини. Някои от творенията са останали на ниво прототип, докато други са намерили приложение и са излезли в серия.
Ще ви разкажем за някои от най-екстремните всъдеходни камиони на ЗИЛ, които малко да поразсеят митовете за това, че съветската автомобилна индустрия се базира само на заети чужди решения.
Вижте най-екстремните машини на ЗИЛ (ГАЛЕРИЯ):
Спецификата на заданието поражда истински Франкенщайн,със силует наподобяващ автомобил, но с редица заемки от света на авиацията. Истинският размер на транспортьора определено може да отведе зрителя направо в романа на Филип Рийв „Хрониките на хищните градове“ и следователно не е позволил той да бъде изграден в пълен размер.
През 1967 г. върху прототипа ЗИЛ-135МШ са разработени дизайнерски решения, които въпреки това отразяват величието на идеята.
Най-обичайният компонент била кабината, която била закрепена за шасито с огромни стоманени „лапи”, под които се намирали опорно-завиващи стойки за колела от самолета Ил-18 с хидропневматично окачване, което можело да променя пътния просвет. В главината на всяко колело имало 15-киловатов електромотор. Въртенето на стойките до 90 градуса с помощта на електрически двигатели осигурявало изключителна маневреност и буквално позволявало завъртане на място. Не е излишно умение, като се има предвид мащаба на окончателната версия, която така и не видяла бял свят.