Cr 25 - концептът, който можеше да промени историята на Ferrari

Сътрудничеството между Ferrari и Pininfarina, което датира от над половин век е осигурило поредица интересни и известни модели за италианския производител. Но някои страници от тази история не са достатъчно известни – като създаването на прототипа Ferrari Cr 25, който има важна роля в развитието на аеродинамиката на моделите, създавани от Pininfarina през 70-те години на миналия век.

До 1969 година, когато FIAT придобива 50% от акциите на Ferrari, компанията на Енцо Ферари създава почти всички свои модели съвместно с Pininfarina. Като това важи и за състезателните коли, а това е периодът, в който Ил Комендаторе отдава по-голямо значение на състезанията за издръжливост и Льо Ман отколкото на Формула 1.

Но новите акционери в компанията искат от Енцо да намали разходите по създаването на новите модели, което води до обявяването на конкурси за дизайн на новите коли на марката, а каросериите и дизайна на състезателните машини става изцяло вътрешен проект на Скудерията.

Но сътрудничеството с Pininfarina продължава. През 1970 се появява следващият им съвместен проект с Ferrari – концептуалният 512S Modulo, който опровергава тезата на Енцо, че „аеродинамиката е за тези, които не могат да правят двигатели”. С аеродинамичните си форми и ниско тегло – 900 кг, Modulo е разчетен за максимална скорост 350 км/ч – постижение, което не е по силите на състезателните болиди на Ferrari по това време.

А в Pininfarina осъзнават колко е важна аеродинамиката за развитието на спортните автомобили. През 1971 година компанията купува нов аеродинамичен тунел, който започва работа през втората половина на следващата година. И първият проект, който трябва да бъде изпробван там се явява точно Cr 25. Идеята е на Алдо Бровароне, един от ветераните на италианския автомобилен дизайн, който предлага създаването на 4-местен гран туризмо модел с „елегантен и функционален” дизайн.

За съжаление, няма достоверна информация какво шаси е използвано за създаването на Cr 25, но най-вероятно прототипът е изграден на базата на Ferrari 365 GT4 – автомобилът, представен през 1972 година. Интересното е, че 356 получава поредица противоречиви отзиви, но колата се произвежда с някои промени от 1972 до 1989, макар че след 1976 моделът вече се казва 400, а от 1985 – 412, но дизайнът и на трите коли е повече сходен.

Промените по 365, за да стане Cr 25 са сериозни – колата е с 124 мм по-широка и с 130 мм по-ниска. Колесната база на двете коли е идентична – 2700 мм, което е и най-сериозният аргумент, че 365 е използван за основа на Cr 25.

Cr 25 е нещо повече от аеродинамична еволюция на 365, прототипът носи по-модерен поглед към дизайна, а името му е лесно обяснимо – коефициентът на аеродинамично съпротивление е 0,256. А това означава, че още през 70-те години на миналия век в Pininfarina са създали автомобил с аеродинамика като на Porsche Taycan Turbo S.

Създателите на колата оцветяват отделните елементи от каросерията в различни цветове, за да акцентират на различната им роля в аеродинамиката, а внушителните брони са създадени по изискванията на американското законодателство, като в предната е скрит и спойлер, който да осигури по-добро притискане на предницата.

Ако в основата на Cr 25 наистина лежи 365, то най-вероятно и задвижването му е същото – 4,4-литров V12 двигател с мощност 340 конски сили. 365 има максимална скорост 240 км/ч и ускорява от 0 до 100 км/ч за 7,4 секунди. Cr 25 би трябвало да е по-бърз.

Единственият екземпляр Cr 25 е представен на салона в Торино, след което участва в няколко фотосесии за каталога на Pininfarina и поема към музея на марката.

Снимки: Pininfarina