Вероятно сте чували, че България е втората най-опасна за шофиране страна в Европейския съюз след Румъния, с около 9 смъртни случая за 100 000 жители през миналата година. Това е доста под показателите на страни като Германия (4.1 жертви на 100 000) или Швеция (2.2), макар че в световен мащаб се класираме някъде около 50-о място - доста пред САЩ (12.4), Босна (15.7), Китай (18.2), Виетнам (24.5), Саудитска Арабия (27.4), да не говорим за Тайланд (32.7) или Либерия (35.9).
Българските пътища са най-рисковите в ЕС заедно с румънските - макар че в световен мащаб са по-скоро сред безопасните
Но навсякъде ли в България рискът да попаднете в катастрофа е еднакъв? Нека се опитаме да отговорим на базата на статистически данни на МВР и НСИ за миналата година.
Това не е опит да установим къде живеят добри шофьори и къде - лоши. Някои регистрационни номера се ползват с определена репутация в това отношение, но статистика не може да я потвърди.
За целта би трябвало да разделим злополуките на броя на регистрираните автомобили във всяка област, и на интензитета на трафика. Но с това има два проблема. Първо, Пътна полиция не публикува никъде такава статистика. И второ, при отчитането на катастрофите отбелязва само в коя област са се случили, а не автомобили с каква регистрация са участвали. Не е тайна, че в определени моменти от годината (и даже от седмицата) повече коли с регистрация РК се движат в София, отколкото в област Перник. Такива миграции се наблюдават и другаде в страната. Затова няма как да кажем къде като цяло шофьорите са най-опасни.
Най-опасният месец за шофиране в България логично е август. Най-безопасен е февруари
Можем обаче да преценим какъв е рискът да попаднете в злополука - независимо като шофьор, или като пешеходец - според това в коя от 28-те области на България се намирате. И сме сигурни, че резултатите ще ви изненадат.
Логично би било да предположим, че в столицата, където постоянно живее над една пета от населението на България, катастрофите ще са най-много и рискът ще е най-голям. Но всъщност в Пловдивско стават повече тежки пътни произшествия. А ако разделим злополуките на броя на населението, рискът да попаднете в катастрофа в София е вторият най-нисък измежду всички области. А рискът от смърт на пътя е третият най-нисък.
Най-опасните и най-безопасните области за шофиране в България (ГАЛЕРИЯ):
През 2019 са се случили 353 тежки пътни инцидента, с 35 загинали и 472 ранени. Населението е 313 396 души. Най-опасният месец е август. На снимката: мемориалният комплекс Бузлуджа
Средно жертви на 100 000 души: 11.18
От какво зависи мястото на всяка област в тази класация? Факторите са много.
В някои случаи високият брой катастрофи и жертви се дължи на наличието на скоростни и много натоварени пътища в областта - както е с пътя Е79 в Благоевградска област. В други е функция и на големия сезонен приток на приходящи - като например във Варна и Бургас.
Неслучайно всички тези области отчитат рекорден брой ПТП през лятото, сезона на ваканциите. В област Благоевград например месеците с най-много тежки злополуки са юни, август и септември (съответно 34, 37 и 33, или средно над една на ден), докато през март са едва 16. Най-страшните месеци във Варна са юни и август - средно двойно повече катастрофи, отколкото през зимата. През юли и август катастрофите в Ловешка област също са двойно повече, отколкото през януари. В Бургаска са до три пъти повече.
Тази тенденция важи като цяло за страната - най-рисковият месец е август, следван от юли, септември и юни. Най-безопасни са февруари и април, но това зависи и от точните дати на Великденските празници. Има обаче и изключения. В София логично летните месеци са по-спокойни, защото трафикът намалява, а през миналата година най-опасният месец е бил октомври, следван от март. В Ямбол най-много катастрофи са станали през януари, в Търговище - през октомври.
Любопитно е, че областта с най-много завои по пътищата и с най-дълги часове снежна покривка през годината - Смолян - има и най-ниския дял жертви на 100 000 жители
Интересно е обаче, че няма пряка връзка между броя на тежките катастрофи и броя на загиналите. Второто зависи от най-различни допълнителни фактори - например дали в областта има скоростни пътища и опасни проходи. Вероятно зависи и от материалното благосъстояние на жителите, тоест от качеството на автомобилите.
Областите с най-ниски доходи имат относително нисък дял на катастрофите - просто защото колите са по-малко и трафикът е по-слаб. Но пък често имат непропорционално повече жертви на пътя, което може да се обясни с по-стар, амортизиран и лишен от системи за безопасност автопарк. Ето пример: Търговище, която има едва 50 тежки катастрофи на 100 000 жители - най-ниският показател изобщо в България, по брой смъртни случаи е сред трите най-лоши области (16.36 жертви на 100 000 жители).
По недотам пресни данни на Института за пазарна икономика областта, която генерира най-нисък сумарен доход в България, е Силистра, следвана от Видин, Търговище, Разград, Ловеч, Кюстендил и Ямбол. Ето какъв е броят на жертвите по пътищата в тези области, сравнен с 5.64 на 100 000 за София град и с 9 на 100 000 средно за страната: Силистра - 15.74 жертви на сто хиляди души, Видин - 8.53, Търговище - 16.36, Разград - 10.00, Ловеч - 21.31, Кюстендил - 14.65, Ямбол - 14.52. От всички единствено Видин е около средното ниво за България, и това вероятно се обяснява с високата степен на обезлюдяване и с големия брой сезонно работещи в чужбина жители.
От областите със средни и високи доходи в дъното са единствено Стара Загора (11.18 жертви на 100 000 души) и Софийска (18.14) - но последният показател се обяснява и с интензивния съботно-неделен трафик на обитателите на София град из областта.
Смъртността като цяло е по-висока в областите с най-ниски доходи, където автопаркът е остарял и зле поддържан
Качеството на пътната настилка в по-бедните области като цяло е по-лошо. Но по всичко личи, че метеорологичните условия не играят особена роля - област Смолян, с почти изцяло планински релеф и най-много часове с поледица или снежно покритие на пътищата, всъщност има най-ниския дял на жертви в цяла България - едва 3.8 жертви на 100 000 жители, което е под средните нива за Западна Европа. Другите най-безопасни по този показател са Кърджали (5.06), София град (5.64), Габрово (5.66), Добрич (5.84) и Благоевград (5.96).
Със сигурност има и трети основен фактор за броя на тежките катастрофи и жертвите: консумацията на алкохол и други влошаващи концентрацията вещества. Но тук вече не разполагаме с никаква статистика.