IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Черно море

Защо японците загубиха войната на турбините?

Само за двайсетина години съотношението на силите се промени напълно

Опитите за създаване на бензинови турбомотори в Япония започват по-рано, отколкото в Европа, където по онова време съществуват други тенденции. В крайна сметка обаче японската автомобилна индустрия губи надпреварата, която сама започна. Защо се стигна дотук, отговор дава изданието Auto.Mail.


Турбомотори Япония


В края на 80-те и началото на 90-те години  в Западна Европа цари ерата на атмосферните бензинови агрегати, а компании като BMW бягат от думата „турбо“ като от огън. Маркетолозите на бранда се надпреварват да пускат прес-релийзи за прелестите на атмосферните двигатели, а турбомоторите са приписвани на диваците от Азия.

В Mercedes-Benz се увличат само по механичните компресори, които наричат Kompressor, докато в Audi не разполагат с турбомотор с по-малък обем от 1,8 литра. Нещо по темата се опитват да правят в SAAB, но всички знаем как завърши това. Стига се дотам, че през 1989 г. Формула 1 забранява турбоагрегатите, за да се върнат към тях отново едва през 2014 г. 

Какво виждаме сега – бензиновите турбодвигатели в Европа набират популярност и оказват влияние върху всеки производител. През XXI век дори BMW забрави за „сладкото чувство“, давано от атмосферните мотори, и сега в гамата на производителя няма нито един двигател без турбина. Audi, Skoda, SEAT и Volkswagen си поделиха своите мотори TSI и TFSI, като оставиха атмосферните агрегати само на страните от Третия свят. Mercedes-Benz, Alfa Romeo, Land Rover, Jaguar, Fiat и дори Ferrari – всички те се подадоха на чара на турбото. Защо?

Една от основните причини е, че навремето турбото се разглеждаше като най-добрия начин да бъде „излъган“ нововъведеният екологичен тестов цикъл NEDC. Съгласно него, средният разход на гориво се измерва при ускорение от 0 до 50 км/ч в продължение на 26 секунди. Освен това, има измерване в градски цикъл, както и при движение извън града, които са въведени още през 70-те години. При тестовете автомобилът се движи в идеални температурни условия, като турбината или не е задействана, или работи при ниски обороти. Така се получава, че разходът на двигател 1.4 TSI е много по-нисък от този на 1,4-литров атмосферен мотор. Общо взето, турбината се оказва идеалният инструмент за измама.


Турбомотори Япония


Естествено, автомобилните производители се възползват масово от това. Например инженерите на Porsche успяват да постигнат пробег от 3,3 л/100 км по цикъл NEDC при суперхибрида 918 Spyder с 4,6-литров V8 двигател с мощност 608 к.с. Дали обаче някой вярва, че това е възможно в реалния условия?

На фона на своите европейски конкуренти японците наводниха своя вътрешен пазар с компактни малолитражки с бензинови турбомотори, още преди да се появи необходимостта от тях. Достатъчно е да си спомним Toyota Starlet, която през 1984 г. получи редови 4-цилиндров турбомотор с обем 1,3 литра. През 1990 г. същият двигател развива 135 к.с. при версията GT Turbo.


Турбомотори Япония


В Mitsubishi поставят на кросоувъра Pajero Mini двигател с обем 0,7 литра с мощност 64 к.с. Още през 1980 г. се появява Mitsubishi Lancer в версиs EX 1800GSR с 1,8-литров турбомотор с мощност 135 к.с., които по-късно стават 160. Има и версия с 1,6-литров двигател със 160 к.с.

Отново в средата на 80-те години сред моделите с турбомотори попадат Nissan Silvia/180SX и Skyline RS, Toyota Carina GT-TR и Supra, Mitsubishi Starion GSR-VR и др. Градският кей-кар Suzuki Alto с 0,54-литров мотор разчита на 64 к.с., а Mazda RX-7 използва 1,3-литров роторен двигател с турбо, като мощността му е 185 к.с.

Когато автомобилните производители в Европа осъзнават прелестите на турбодвигателите, японците, чиято основна продукция е насочена към „атмосферния“ пазар в САЩ, изведнъж се оказват в ролята на догонващи. Спортни модели като Toyota GT-86 и Subaru BRZ излизат с прекрасно настроено шаси, но със слаб атмосферен двигател. Компания като Infiniti е принудена да се кооперира с Mercedes-Benz, тъй като не може сама да разработи добър турбомотор. На свой ред, Honda хвърля огромни сили и средства, за да направи турбодвигател за Civic Type R, тъй като двигателят на предишното поколение не може да покрие екостандартите, а Mazda директно „погреба“ роторните технологии, за да заложи на атмосферни мотори SkyActiv.

Сега в Япония правят всичко възможно, за да наваксат изоставането си, но преднината на европейските производители изглежда доста голяма. Навлизането на електромобили и хибриди също оказва влияние, така че битката тепърва ще става все по-оспорвана.

Снимки: Производителите

0 от 500
  • #2
    23 rate up comment 7 rate down comment
    анонимен ( преди 3 години )
    Какво изоставане, какви 5 лв.? Някой пак е смукал от пръстите си дивотии. Чисто и просто пазарът налага различни тенденции. Европейският пазар за японските автомобили никога не е бил приоритетен и поради тази причина са правели автомобили за другите пазари, където турбото не е било изискване и не е имало нужда да лъжат еко стандартите, които в Европа са направени така, че да могат да бъдат заобикаляни по какъв ли не начин включително и с принудителното пълнене на ДВГ.
  • #1
    15 rate up comment 10 rate down comment
    112 ( преди 3 години )
    Аз съм много доволен че нямам турбо. Днес това минава за консуматив и е ненужен разход за мен. Вече 12 години шофирам колата си без да съм влизал в сервиз.