Защо България е най-жалкият автомобилен пазар в ЕС?

Продажбите на нови автомобили в България през октомври са скочили с над 9% спрямо същия месец на миналата година, показва статистиката на европейската браншова организация АСЕА. Като цяло пазарът на Стария континент започва да се възстановява (+8.7%) след чувствителния спад през пролетта и лятото, предизвикан най-вече от проблемите на повечето производители с новите тестове за емисии WLTP.

Измерен според покупателната способност, БВП на България е само с една десета по-нисък от хърватския. Защо тогава автомобилният пазар в Хърватия е над три пъти по-голям?

У нас през октомври са продадени 2798 нови автомобила по данни на вносителите, като добрият резултат вероятно се дължи и на проведения през този месец Софийски автосалон. Числата обаче включват и автомобилите, фиктивно продадени в България и после реекспортирани към западноевропейски пазари.

Ръстът през октомври добринася и годишната статистика да излезе на плюс. От началото на 2019 са продадени 29 692 нови коли, с 2.4% повече спрямо същия период на миналата година. На този фон обаче пазарът в Литва е пораснал с 8%, в Унгария - с 10%, в Румъния - с 19%, а в Литва - с 43%. Сравненията със Западна Европа са напълно неуместни: само за месец в Швеция са продадени толкова автомобили, колкото за всичките 10 месеца у нас.

По западноевропейските пътища в момента се движат 43 милиона "мръсни" дизела, чийто естествен път е на изток - ако правителствата там не намерят начини да се предпазят

България си остава и най-скромният пазар за нови автомобили в Европейския съюз, ако вземем предвид броя на населението. Продажбите от началото на годината се равняват на около 4.2 нови автомобила на хиляда души (без да отчитаме реекспорта, който вероятно надхвърля една десета от пазара). Това е безкрайно далеч не само от страни като Люксембург (79.6 нови автомобила на хиляда души) или Германия (36.5), но дори и от сравнително бедната Португалия (18.4).

Дежурното обяснение е в по-ниските доходи и стандарт на живот у нас. Само че то обяснява единствено последното място на България в класацията, не и огромната разлика с другите страни от нашия регион.

Ако погледнем Брутния продукт на глава от населението, преизчислен според Паритета на покупателната способност, България (24 577 долара) не е чак толкова далеч от Хърватия (27 664), Румъния (27 753), Гърция (30 522), Латвия (31 215), Унгария и Португалия (33 409), дори Словения (38 800) и Чехия (39 300). Разликата между нас и тези държави като между 1.12 и 1.59 пъти. Но разликата в продадените нови коли е 3.2 пъти (в случая с Хърватия) и даже 7 пъти (в случая със Словения).

Другата, и очевидно далеч по-съществена част от обяснението, е в пазара на употребявани автомобили.
Срещу 29-те хиляди регистрирани нови автомобила от Пътна полиция за десетте месеца на годината са регистрирани 192 412 "втора ръка". Всъщност даже трета и четвърта ръка, защото от тях само 11 000 са на възраст под 5 години, и още 28 хиляди са между 5 и 10 години. Остатъкът - над 153 хиляди автомобила - е на над 10-годишна възраст.

Никъде другаде в нашия регион няма подобно съотношение между нови и стари коли (4.2 на хиляда срещу 27.5 на хиляда). А причината да няма е, че никъде другаде данъчното и екологичното законодателство не са така толерантни към т. нар. "нов внос". Особено в "премиум" сегмента.

10-годишен дизелов Mercedes-Benz на 198 000 километра (ако вярвате на обявата). Цената му е същата като на чисто нов автомобил от В сегмента

И другите държави в Източна Европа разчитат предимно на употребявани коли (Полша внася 850 000 годишно, или по 22 на хиляда души - донякъде съизмеримо с българския случай). Разликата е, че в страни като Полша данъците, таксите и застраховките наказват купувачите на големи и мощни стари автомобили. България ги поощрява. През миналата година финансовото министерство направи първата стъпка в обратна посока, като прокара промяна в данък МПС, така че той да отчита и екосертификата на автомобила. Но тази промяна е толкова плаха (в повечето случаи се касае за разлики от 10-30 лева в годишния данък), че на практика няма никакъв задържащ ефект.

Това обяснява и защо в Полша BMW е шестата най-популярна марка на пазара втора ръка, а Mercedes е десетата. В България Mercedes e втора, BMW - трета, а в петорката попада и Audi.

Рекордното съотношение между регистрациите на нови и над 10-годишни автомобили е едното обяснение за лошото техническо състояние на автопарка в България. Хлабавият контрол е другото

Тъкмо оттам идва разликата между нашия пазар и тези в Румъния, Полша и т.н.. В България има още немалко хора, които могат да си позволят бюджетен нов автомобил. Но на същата цена могат да си купят и употребяван премиум, който на всичкото отгоре ще им е по-евтин като последващи данъци и такси. Разбира се, няма да е по-евтин за техническа поддръжка, което е една от причините автопаркът у нас да е в лошо състояние и да има толкова много злополуки по пътищата. Освен това употребяваните луксозни автомобили, по-правило по-големи и по-мощни, замърсяват значително повече. Което е и причината навсякъде по света да се облагат в по-голяма степен. Малка колекция в тази посока може да съживи осезаемо пазара на нови автомобили у нас. И да ни нареди ако не до Чехия и Словения, поне до Румъния и Гърция.