Как Honda направи 1,5-литров V12 за Формула 1

Първото участие на Honda във Формула 1 не започва тихо. „Те бяха известни с пронизителния писък, който може да идва само от V12 с малък обем“, пише Фил Хил през юли 1982 г. в сп. Road & Track.

Хил присъства на първото състезание на марката във Формула 1, стартът за голямата награда на Германия през 1964 г., където кара за Cooper. Зад волана на болида на Honda RA271 е американският новак Рони Бъкнам.

Стартът е далеч от добър. Бъкнам катастрофира три обиколки преди финала на Нюрбургринг докато заема девета позиция. Накрая е класиран 13-и, което е прилично постижение с оглед квалификацията, в която изостава с минута от Джон Съртис, който кара Ferrari. Същата година Honda участва в още две състезания, но не завършва нито едно.

Основателят на марката, Соичиро Хонда, възлага големи надежди на RA271. След като се превръща в първия японски производител, който печели мотоциклетното състезание на остров Ман през 1961 г., Honda хвърля сериозни усилия и в моторния спорт.

Работата по болида за Формула 1 започва през 1962 г. Основата му в голяма степен е идентична с Lotus 25 – нещо, което може да се каже за почти всички болиди от онова време. Истинската звезда е двигателят.

Работата по него започва през 1962-ра от екип мотоциклетни инженери, водени от самия Хонда. Хил отбелязва през 1982 г., че двигателят е базиран на двуцилиндровият 250-кубиков агрегат, използван в състезателния мотоциклет Honda CR72. Той е с мощност 41 к.с., притежава четири клапана и развърта до 12 хиляди оборота в минута.

Формула 1 въвежда формулата за 1,5-литрови двигатели през 1961 г., с което принуждава доставчиците да разработят четири-, шест- и осемцилиндрови двигатели. Ferrari експериментират със 180-градусов 12-цилиндров през 1964 и 1965, но единствено Honda избира V12.

12 цилиндъра означават повече усложнения, но по-лека въртяща се част от двигател със същия обем и по-малко цилиндри. Олекотяване идва и от четириклапанната конструкция в сравнение с двуклапанната. Тя води до по-високи обороти и съответно до по-висока мощност.

Напречно разположеният двигател използва колянов вал с ролкови лагери и шестстепенна кутия. Той развърта до 14 000 оборота в минута и максималната мощност е 230 к.с. при 11 500 оборота.

За 1965 г. Хонда планира пълна атака на Формула 1 като подобрява двигателя от RA271 на RA272 и наема Ричи Гинтър да кара втора кола. Инженерите му разработват двигателя през целия сезон. Хил отбелязва нещо запомнящо се: „Интересна и модерна модификация бе опитът да бъде разширен мощностния диапазон на двигателя. Хонда настрои двигателя като три отделни четирицилиндрови блока, събрани един до друг. Всеки от тях бе настроен да развива максимална мощност в допълващи се оборотни диапазони. Инженерите дори използваха различни по дължина всмукателни канали, индивидуални профили на разпределителните валове и различно време на запалване за всеки от трите „двигателя“.

Гинтър допълва: „В един момент ни трябваше промяна на разпределителните валове. Инженерите звъннаха през нощта от Амстердам в Токио. Аз си легнах докато те говореха, спах и се събудих на следващата сутрин, а те още говореха. Това не бе единственото. Получихме валовете след седмица, но Хонда изпрати не само него, но и целия двигател. Тъй като не искаше да го изпрати с товарен транспорт, той изпрати човек със самолетен билет. Човекът взе двигателя като личен багаж и плати за свръхбагаж, защото Хонда бе решил, че това е най-бързият и сигурен начин да пристигне“.
Въпреки усърдната работа, успехите не идват. Най-доброто класиране за отбора през 1965 г. е шесто място до последния старт в Мексико. Състезанието е на писта с голяма надморска височина, което помага на Honda, защото двигателят е с горивен инжекцион. В това състезание RA272 е оборудван с ръчна настройка на сместа и за това състезание реглажът е бил към възможно най-богата смес.

Гинтър си спомня: „Стартът ми не бе идеален. Когато пуснах съединителя, оборотите започнаха да падат и трябваше леко да натисна съединителя, за да превърти и да вдигна оборотите. Дан Гърни и Джим Кларк, които бяха пред мен, вече бяха потеглили. Когато натиснах съединителя, колата потегли като драгстер. Бях толкова сигурен, че съм по-бърз от тях, че минах директно между двамата на пълна газ. Когато ги изпреварих, им се усмихнах. Не бях виждал такова нещо. На изхода на втория завой в огледалата ми нямаше никого“.

Гинтър печели състезанието след като води от началото и така печели първата победа за отбора на Honda във Формула 1. Резултатът е внушителен, още повече с оглед на факта, че от загубата на Япония във Втората световна война са изминали едва две десетилетия, а фирмата е продала първата си кола две години по-рано.

Honda не променя статуквото във Формула 1, както Хил предполага, че ще стане и през 1968 г. се оттегля със само още една победа. Но модерният 1,5-литров V12 подсказва за бъдещата доминация на двигателите на марката, които задвижват всички победители при конструкторите от 1986 до 1991 г.
И никой няма да забрави пронизителния писък на първия двигател.

Снимки: Road and Track