Защо да заложим на кросоувър?

Какъв вид автомобил да притежаваме е въпрос на личен избор. Едни се водят от стремежа си към високите скорости, други - от желанието си да бъдат забелязани, трети залагат на практичността, има четвърти, пети, шести и т.н. Макар жителите на САЩ коренно да се различават от европейците по всичко, включително по автомобилните предпочитания, ви предлагаме доста интересното мнение на един американец за това защо е избрал да шофира кросоувър, а не седан. Това е журналистът, блогър и писател Том Вандърбилт, автор на много световни бестселъри, сред които Traffic: Why We Drive the Way We Do (and What It Says About Us). Всъщност, напоследък в САЩ се забелязва тенденцията все повече хора да изоставят седаните в полза на кросоувърите.

Като собственик на Subaru Forester от 2018 г. който се описва като компактен SUV или кросоувър, аз не съм неутрален наблюдател. За моя изненада станах твърд привърженик на тези от лагера на кросоувърите. Единствените ми срещи с автомобили като Chevrolet Impala са на гишетата за рент а кар по летищата или когато се кача в кола на Uber.

Защо избрах кросоувър? Ето един отговор: квадратен метър. Като родител на 9-годишно хлапе, който обича да бъде навън, често трябва да местя хора и неща. И все пак като жител на Бруклин, Ню Йорк, имам нужда от известна компактност. Forester има най-големия обем използваемо вътрешно пространство в най-малкия възможен размер. Освен това, след големи снежни бури, мога спокойно да потегля от заледеното парко място, докато шофьорите на луксозни седани си стоят безпомощно и буксуват.

Това, според мен, е основната привлекателност на кросоувъра. Понякога може да изглежда малко неуверен, но предлага инструменти за много ситуации (дори ако някои от тях рядко се използват). Американският автомобил отдавна е престанал да бъде превозно средство, с което човек отива на работа и след това се връща у дома. Сега той е вплетен в по-широкия ни живот. Той се е разтегнал и трансформирал във формата на кросоувър.

Когато си взех въпросния Forester, намерението ми беше просто да заменя предишното си превозно средство - Subaru Outback. Но пробното шофиране промени мнението ми, до голяма степен заради това колко повече от пътя можех да видя зад волана на Forester. Вече можех да виждам пред колата, която кара точно пред мен. С това обаче идва и един компромис.

Височината може да предложи по-високо възприемане на безопасността, но крие собствени рискове. Проучвания показват, че водачите, които седят по-високо, карат средно по-бързо от водачите на превозни средства, които са по-близо до земята, и често без да са наясно с това.

Както писах в книгата си "Трафик", "текстурната плътност" на това, което преминава покрай нас докато шофираме, влияе на чувството ни за скорост. Неща като крайпътните дървета или стени също оказват влияние върху текстурата. Поради това водачите надценяват скоростта си по пътищата, покрай които има дървета, а пък трафикът покрай шумоизолиращите прегради по магистралите има склонността да забавя. Колкото по-фина е текстурата, толкова по-бързо ще ви изглежда скоростта, с която се движите.

Финесът на пътната текстура обаче сам по себе си се влияе от височината, от която се гледа. Колкото по-близо сме до оптичния поток на пътя, толкова повече усещаме от него. Когато Boeing 747 беше представен за пръв път, пилотите караха по пистата за рулиране твърде бързо и дори в някои случаи повреждаха колесника. Защо? Новият кокпит беше два пъти по-високо разположен от стария, поради което пилотите усещаха половината от оптичния поток при същата скорост.

Водач на автомобил, който седи по-високо, също така е в състояние да вижда по-голяма част от пътя, което теоретично може да бъде счетено за по-безопасно. Тези шофьори обаче са склонни да мислят, че превозното средство отпред е по-далеч, отколкото е всъщност. Което, всъщност, праща сигурността в канавката.