Ferrari P4/5 - Ferrari, което не е точно Ferrari

Ferrari е марката, дала на света някои от най-вълнуващите автомобили и със сигурност това е една от целите при лансирането на всеки нов модел. Но един от най-великите автомобили, носещи името на Ferrari – P4/5, всъщност не е дело на Скудерията.

Историята включва дизайнерското ателие Pininfarina и американският филмов продуцент Джеймс Гликенхаус, към днешна дата и трите страни – Ferrari, Pininfarina и Джим са вече автомобилни производители.

Та, дизайнерите на Pininfarina са нарисували много от успешните модели на Ferrari, а в началото на века компанията, която днес вече е собственост на Mahindra, решава да потърси малко повече свобода извън поръчките, които идват от Маранело.

Проектът, най-общо, изглежда така: търси се богат инвеститор, който да поръча уникален суперавтомобил, който да бъде създаден от нулата в Pininfarina. Най-подходящ се оказва точно Джеймс Гликенхаус, който е запален колекционер на автомобили и притежава някои впечатляващи екземпляри. А и парите не са проблем.

От Pininfarina питат какво би им препоръчал Гликенхаус за вдъхновение при създаването на новия модел. И той им изпраща своя състезателен Ferrari P3/4, който има победа в „24 часа на Дейтона”. Формите на класическия прототип оказват сериозно влияние при оформянето на първите скици на бъдещия 4/5, но в Pininfarina са наясно, че трябва да бъде избрано шаси, за да продължи проектът напред.

И Гликенхаус решава, че Р4/5 ще е базиран на модела Enzo – съвременната икона на Ferrari, носеща малкото име на Ил Комендаторе. Продуцентът купува последната непродадена бройка от производствената серия на Enzo и изпраща колата в Pininfarina. В началото трябва да бъде преодолян шокът, обхванал италианците – все пак, кой ползва Ferrari Enzo за донор в новия си проект. Но в Pininfarina се справят отлично, не става въпрос само за дизайна, но Enzo получава и сериозни подобрения в инженерно отношение. За да се неутрализира недозавиването се прилага простият трик с използването на по-широки гуми, окачването е напълно преработено, системата за тракшън контрол е препрограмирана и цялата ергономия на Enzo е променена и подобрена.

Така на Конкурса за елегантност в Пебъл Бийч на 2006 година дебютира Pininfarina P4/5. Дизайнът на колата напомня за състезателните болиди от 60-те години, но в същото време носи и модерни форми, а V12 двигателят осигурява подходящ звук към цялостното излъчване на автомобила.

Когато президентът на Ferrari Лука ди Монтедземоло вижда Р4/5 е толкова впечатлен, че заявява, че моделът трябва официално да е в гамата на марката. Така се появява Ferrari P4/5 – голямата звезда на изложението в Париж през 2006 година.

А Гликенхаус кара редовно суперавтомобила, в чието създаване и развитие е вложил около 4 милиона долара – ходи с него на „Тарга Флорио” или пък на вечеря в Париж.

Но амбициите му за Р4/5 не свършват дотук. Гликенхаус иска да създаде състезателна версия на суперавтомобила. V12 моторът обаче се оказва твърде лаком, за да има колата някакъв шанс в състезанията за издръжливост. А и Ferrari не иска Р4/5 да се състезава под името на Скудерията.

Първият проблем е решен със създаването на P4/5 Competizione, който обаче е базиран на Ferrari F430 с V8 двигател. Вторият обаче се оказва много по-сериозен. От Маранело се дистанцират от състезателното битие на P4/5, без значение на кой модел е базирана колата. Гликенхаус създава Scuderia Cameron Glickenhaus P4/5 Competizione и точно когато е готов да стартира в състезанията за издръжливост, се появява друга пречка. От Ferrari отказват да доставят оригинални резервни части и компоненти на тима на Гликенхаус. За съжаление, P4/5 Competizione отпада от „24 часа на „Нюрбургринг” заради пожар при дебютта си през 2011, но година по-късно колата печели в класа си и завършва на 12-о място в генералното класиране.

А заради политиката на Ferrari Гликенхаус поема по пътя на самостоятелен автомобилен производител и по-късно се появява SCG003 и марката, която носи неговото име.