Технологиите за производство на гуми изминават дълъг път, откакто първият Ford Model T излиза от завода през 1908 г. Самите гуми се различават не само по размери, състав и структура, но и по цвят. В началото те са белезникави, и и едва в периода на Първата световна война става черни. Ето защо...
Разхождайки се в музея Ford Piquette Avenue Plant (първата фабрика на Ford, където е разработен и сглобен и първият Model T), Дейвид Трейси, редактор от изданието Jalopnik, забелязва, че някои модели имат бели гуми, а други – черни. Затова и се обръща за коментар към френския производител Michelin.
„Оригиналните бели гуми имат по-светъл оттенък заради естествения вид на кауча. Техническият въглерод (наричан понякога сажди, макар че това не е съвсем точно) е добавен през 1917 г., тъй като увеличава десетократно устойчивостта на гумата”, обясняват от компанията-производител.
Това е потвърдено и от инженер-химика Джек Кениг, който пресмята, че една гума без сажди ще изкара едва 8000 км. В момента гумите въртят по 20 000 – 25 000 км на година, при това в продължение на 3-4 години, което показва колко нищожна е първата цифра.
Сега техническият въглерод заема около 30% от състава на гумата, като и придава черен цвят. Той не само я прави по-устойчива, но и я защитава от ултравиолетовите лъчи, а също така подобрява сцеплението с пътя. Което означава, че прави автомобила по-добър за управление.
Какво представлява техническият въглерод? Това е продукт на въглерода, който не е изгорял напълно и от чийто дим се образуват малки частици. В началото продуктът се се добива по различни начини, като най-разпространеният е с използване на пламъка на газова лампа. Той се насочва към хладна повърхност, в резултат на което се образуват прахообразни сажди. Именно те се използват в качеството си на елемент за почерняване.
През 1870 г. обаче е открит нов метод – природният газ се изгаря, като пламъците се сблъскват с метален улей с водно охлаждане. Окисляването спира и се освобождават сажди, което позволява събирането на малки частици. Съответно те правят гумите още по-здрави. Този метод обаче не е особено ефективен и екологични чист, тъй като изхвърля много дим във въздуха.
В наши дни основният метод за получаване на технически въглерод е използването на пещ. Течната въглеводородна суровина се вкарва в пещта, където се изгарят природен газ и предварително загрят въздух. Високите температури водят до това, че суровината „се пука“ и се превръща в дим. Той се охлажда с вода и се филтрират малки частици сажди. Полученият прах се оформя в гранули, за да улесняване на транспортирането.
Как обаче се стига до идеята, гумите да станат черни? Има няколко различни версии, но най-достоверната е свързана с недостатъка на боеприпаси по време на Първата световна война.
В началото на XX век производителите на гуми установяват, че добавянето на цинков оксид прави продукта по-устойчив. Проблемът е, че цинкът е важна част от месинга, от който се правят артилерийските снаряди. И на производителите е наредено, да не използват цинк в гумите си, тъй като той е нужен на военните. Съответно трябва да се търси алтернатива и тя се оказва именно техническият въглерод.
Ако се поразровим по-надълбоко, стигаме до компанията Crayola, която произвежда моливи и маркери. Нейни основатели са Едуин Бини и Харолд Смит – племенник и син на Джоузеф Бини, който е основател на химически завод Peekskill в Ню Йорк. Именно той първи започва да използва техническия водород, но за направата на пигменти и мастило.
Когато Джозеф се пенсионира, Едуин и Харолд основават Binney & Smith. Компанията постига голям успех с направата на червена боя, която се използва за навесите в цяла Америка. Фирмата създава специален препарат, който се нанася върху различни повърхности, благодарение на който в помещенията не се събира прах. Съответно той се използва в класните стаи на повечето училища в САЩ.
Малко след това компанията става световен лидер по производство на технически въглерод, който се продава като мастило под марката Peerless и печели Цлатен медал на световното изложение в Париж през 1900 г. Големият си удар Binney & Smith нанася с откриването на големи залежи природен газ в Пенсилвания, което я изстрелва на върха.
Предимствата на използването на техническия въглерод за усилване на каучука обаче са открити от химика Джон Моут през 1904 г., но никой не обръща внимание на този факт. Едва 8 години по-късно технологията започва да се използва в гумите на компанията Diamond Rubber Co. от град Акрън (щата Охайо), принадлежаща на B. F. Goodrich. И той на свой ред поръчва 500 тона технически въглерод на най-големия производител на този продукт в света по това време – компанията Binney & Smith, за която вече стана дума.
Какво общо обаче има първата световна война? Технологията за използване на сажди вместо цинк за по-висока устойчивост на гумите е била открита по-рано и вече се е използвала, когато е избухналата самата война, така че ни би трябвало нещата да се свързват.
По-скоро явно става дума за съвпадение, тъй като по това време автомобилите стават все по-популярни и все по-широко разпространени. Съответно гумите им стават по-здрави, благодарение на използването на технически въглерод, който ги прави черни. И такива остават до наши дни...
Снимки: Jalopnik
0
