Петте основни грешки при каране върху сняг

Карането на лед и сняг е умение, за което повечето български шофьори не получават никаква подготовка. Във Финландия например изискваните от закона часове кормуване в курса са едва 18, но част от тях задължително минават на хлъзгава настилка. В България часовете са 31, даже има идеи да се увеличат, но обучение как се кара на лед изобщо не се включва. До миналата година нямаше и нито един полигон, където то би могло да се провежда.

От тази зима в околностите на Говедарци вече има такова място: първата ледена писта на Балканите, създадена от Димитър Илиев и екипа на Safety Driving Academy. Разговаряхме с осемкратния рали шампион на България, за да откроим основните грешки, които повечето хора допускат в зимни условия.

Първата е да пренебрегват гумите. Все още немалко хора вярват, че ако автомобилът им е с 4х4, това компенсира износените им гуми. Всъщност е точно обратното: ако гумите не осигуряват добро сцепление, ако протекторът е почти изтрит, а зимната им смес се е втвърдила от каране през лятото, тогава задвижването няма никакво значение - колата ви е еднакво неуправляема.

Втората много честа грешка на българските шофьори е да не отчитат настъпването на зимните условия и да си карат, както обикновено. През зимата условията коварно се менят. В една десеткилометрова отсечка може да има сух асфалт, мокър асфалт, киша, сняг, лед и невидим черен лед. Човекът зад волана трябва непрекъснато да сканира пътя напред и да е подготвен, че настилката може да се промени, а не да реагира, след като сцеплението вече е загубено, подчертава Димитър Илиев.

Ако белята вече е станала и колата е поднесла, паническото натискане на спирачката е друга фатална грешка. Това само окончателно ще превърне гумите ви в ски. Вместо това отпуснете спирачката и ги оставете да се търкалят и отново да намерят сцепление.

Същото важи при недозавиване, което е така характерно за колите с предно предаване. Щом усетят, че колата им недозавива, повечето шофьори трескаво навиват волана докрай. Правилният начин е, тъкмо обратното, да го изправят и след това да опитат пак да го навият, но леко и плавно.

При презавиване, което се получава най-вече при автомобилите със задно предаване, но и при тези с 4 по 4, вече нещата опират повече до усета - и до опита. Занасянето на задницата се коригира с навиване на волана в обратна посока - но трябва да е премерено и плавно, а не прекалено рязко. Ключово е това да става без газ. Повечето градски шофьори са свикнали да карат с постоянна газ, но тук педалът трябва да се отпусне и да се натисне пак, чак когато усетите, че колата вече е завила.