Една от технологиите, коиито през последните години набират популярност е комбинацията между турбина и компресор (суперчарджър). Дълго време тя беше позабравена, но в последното десетилетие някои производители отново започнаха да прибягват до нея. Защо се стигна дотук и кои са най-забележителни автомобили с подобна система, обяснява изданието Autoevolution.
Преди време повечето автомобили разполагаха с атмосферни мотори. Компресорите бяха доста рядко явление, турбините се срещаха малко по-често. Първите коли, на които започнаха да поставят комбинация от двете технологии, бяха бегачките от световния рали-шампионат. След това те стигпаха и до серийните модели.
Всяка система си има недостатъци. Турбините са критикувани най-вече заради турбо дупката, която се среща дори при някои от съвременните автомобили. Компресорите на свой ред не закъсняват толкова, но осигуряват по-малко тяга и натоварват допълнително двигателя, тъй като са свързани с ремък към коляновия вал. Идеята на комбинацията от двете е те да бъдат балансирани и да се допълват, като така осигуряват повече мощност при всякакки обороти. Така през 1985 се появява първата кола с турбо и компресор.
5 паметни комбинации от турбо и суперчарджър (ГАЛЕРИЯ):
Lancia е първата марка, която предлага „туин-чардж” в своите автомобили. Това става първо на състезателните машини за WRC, които заменят модела 037. Новият агрегат е разработен на базата на двигателя на 037, но трябва да се знае, че тази Delta няма нищо общо с онази Delta, която се продава на простосмъртните.
Все пак, заради хомологацията, нужна за участие на даден автомобил във WRC, на Lancia са налага да продава Delta S4 на пазара във вид, близък до този на състезателната кола. Произведени са 200 бройки, разграбени за нула време. Мощността им е 250 к.с., като са простроени върху стоманена тръбна рама, част от каросерията е от стъклопласт и имат система за задвижване на четирите колела с три диференциала.