Една от технологиите, коиито през последните години набират популярност е комбинацията между турбина и компресор (суперчарджър). Дълго време тя беше позабравена, но в последното десетилетие някои производители отново започнаха да прибягват до нея. Защо се стигна дотук и кои са най-забележителни автомобили с подобна система, обяснява изданието Autoevolution.
Преди време повечето автомобили разполагаха с атмосферни мотори. Компресорите бяха доста рядко явление, турбините се срещаха малко по-често. Първите коли, на които започнаха да поставят комбинация от двете технологии, бяха бегачките от световния рали-шампионат. След това те стигпаха и до серийните модели.
Всяка система си има недостатъци. Турбините са критикувани най-вече заради турбо дупката, която се среща дори при някои от съвременните автомобили. Компресорите на свой ред не закъсняват толкова, но осигуряват по-малко тяга и натоварват допълнително двигателя, тъй като са свързани с ремък към коляновия вал. Идеята на комбинацията от двете е те да бъдат балансирани и да се допълват, като така осигуряват повече мощност при всякакки обороти. Така през 1985 се появява първата кола с турбо и компресор.
5 паметни комбинации от турбо и суперчарджър (ГАЛЕРИЯ):
Малките обеми на производство моментално превръщат Delta S4 в магнит за колекционерите, още повече, че този автомобил струва два пъти повече от Delta HF Turbo, който е топ-модификацията в гамата на модела към този момент.
В същото време състезателната версия развива 480 к.с., но според някои експерти, мощността е над 500 к.с. През същата година, в която италианците пускат Delta S4 в WRC, те тестват версия с максимално налягане на компресора от 5 бара. Този двигател с обем 1,8 литра успява да „извади” 1000 к.с., но не участва в състезания. Версията с 480 к.с. печели 5 от 12 ралита, като записва общо 15 подиума. Участието във WRC обаче приключва след трагедията на рали „Корсика” през 1986 г., котато загиват пилотът Хенри Тойвонен и навигаторът му Серджо Кресто.