Много хора сравняват Alfa Romeo с футболен отбор, съставен от симпатимни неудачници. Благодарение на силното си оръжие – атаката, той може да победи всеки съперник, но заради слабата си защита никога няма са спечели титлата. Подобни са нещата и при италианската марката – тя прави автомобили с великолепен дизайн и впечатляващи динамични характеристики, но страда заради слабия си мениджмънт и съмнителното качество.
Пример за това е Alfa Romeo 164, която феновете на марката наричат „последният нестандартен модел на бранда”. Това е наполовина истина, тъй като 164 се разработва по времето, когато марката е сравнително независима. В същото време обаче в този период – началото на 80-те години на миналия век, компанията има сериозни финансови трудности. И пари за разработката на такъв автомобил просто не достигат.
В Alfa Romeo изпадат в доста деликатна ситуация – проектът по създаване на бизнес-седан е набрал скорост, като са похарчени сериозни средства. А за да бъдат възвърнати те, автомобилът трябва да стигне до серийно производство. Нужна е помощ и тя е открита сравнително бързо.
Малко по-рано – през 70-те години, друга италианска компания – Lancia, обединява сили с шведите от SAAB. Двете малки, но амбициозни фирми искат заедно да създадат нещо наистина грандиозно. Първоначално в шоурумовете на SAAB започват да се продават малолитражките Autobianchi A112 c емблема Lancia (в този момент и двете италиански марки са собственост на FIAT).
След това на пазара излиза SAAB Lancia 600, който представлява версия на първото поколение на Lancia Delta с 1,5-литров мотор. Така постепенно се стига и до сериозния проект по създаването на седан от сегмент Е, като договорът между FIAT, Lancia и SAAB е подписан през 1978 г. Той предвижда направата на модели с предно предаване, които ще имат една платформа, но ще се отличават по дизайн и оборудване.
В случая не става дума за един автомобил с 3 различни емблеми. Всяка от колите трябва да е индивидуална, въпреки общите корени. Базовата дизайнерска концепция е дело на ателието Italdesign, но след това всяка от трите марки може да я променя както иска. Точно това се случва в крайна сметка. Пример за това за SAAB 9000 и FIAT Chroma – някои от детайлите им са еднакви, но като цяло става дума за напълно различна автомобили.
Къде е Alfa Romeo в цялата история? Разбирайки сложността на положението, директорът на компанията Еторе Масачези през 1982 г. решава да присъедини марката към идеята за направата на шведско-италиански седан. Проблемът е, че Tipo 4 (така се казва вече готовият проект) предвижда модел с предно предаване, а в Alfa искат колата им да е със задно, но това е оставено за по-късен етап. Другите компании не възразяват рещу включване на още един производител, тъй като да делиш разходите на 4 е по-добре отколкото на 3.
В Alfa Romeo поверяват направата на дизайна на Енрико Фумиа, който се съобразява с пропорциите на Italdesign и прави един наистина забележителен на външен вид автомобил. Фумиа създава удачни пропорции и забележителна аеродинамика – коефициентът на челно съпротивление е 0,30, с което моделът на Alfa (известен първоначално като Tipo 164) рязко се отличава от другите 3 автомобила в групата.
Машината дебютира през 1987 г., като има ефект на бомба, тъй като изглежда значително по-впечатляващо от всички модели от този клас на пазара по това време. Още по-интересното обаче е, че 164 се оказва доста качествено направена и дори надеждна. Нещо, което не е типично за колите на тази марка. 
Още по време на тестовете 150 прототипа навъртат над милион километра в различни райони на света, в тома число Полярния кръг и пустинята Сахара. Здравината се дължи на използването за първи път в историята на Alfa Romeo на поцинкована стомана, от която е направена каросерията. Подобрена е значително шумоизолацията, а спортното окачване и двигателите дават още предимства на автомобила.
Впрочем, в Милано винаги са можели да правят двигатели. През втората половина на 80-те години Alfa Romeo 164 с 2,0-литров атмосферен мотор Twin Spark (150 к.с.) ускорява от 0 до 100 км/ч за 7 секунди. За сравнение, по това време моделите на Ferrari правят същото за 6 секунди.
Разбира се, няма автомобили без недостатъци, още повече когато става дума за Alfa Romeo. При 164 те са свързани с неудобните бутони на предния панел, настройките на кормилната уредба (особено при по-мощните версии) и неудобното разположение на предните седалки, но в сравнение с тези на другите модели на марката това са дреболии.
Изглежда най-после Alfa Romeo е готова с достоен флагман – красив, секси, бърз и най-вече надежден. Този автомобил е готов да завладее пазарите, но тук отново се появява нещо, с което италианската марка винаги е била известна – липсата на късмет в най-важните моменти. Докато инженерите подготвят колата за производство, финансовото положение на компания се влошава значително.Офертата на Ford за закупуване на марката е отхвърлена и на 1 януари 1987 г. Alfa Romeo става собственост на FIAT.
През есента на същата година новият флагман на марката официално е представен на салона във Франкфурт. Продажбите в Европа стартират през 1988 г., а в САЩ – чак през 1990 г., което си е сериозно закъснение. Още повече, че по това време другите 3 автомобила от проекта FIAT Chroma, Lancia Thema и SAAB 9000 вече се продават повече от 3 години. Подобно забавяне в автоиндустрията е равно на самоубийство, а като добавим към него и проблемите с имиджа, нещата стават още по-зле.
Преминаването на Alfa Romeo към FIAT определено не се харесва на повечето клиенти. Към това трябва да се прибави и проблемите с дилърската мрежа в САЩ, която е стратегически пазар за модела, и става ясно, че 164 просто е много закъсняла. Дори появята на версията Q4 със задвижване на четиРите колела през 1992 г. не успява да подобри ситуацията.
Експертите са на мнение, че ако седанът е излязъл на пазарите (най-вече на този в САЩ) през 1986 г., съдбата му е щяла да бъде съвсем различна. Вместо това в началото на 90-те години той се продава в Европа и Тихо-океанския регион. По това време обаче китайският пазар тепърва започва да се развива и предпочита да погълне голям брой BMW-та вместо италиански седан. Има и друг проблем – на китайски „164” звучи като „път към ада”, а местните хора са суеверни.
Същото се отнася и за Малайзия и Хонког, където с това название колата е обречена. В Alfa Romeo се опитват да реагират и променят 164 на 168, което означава „път към успеха”, но вече е късно. Все пак моделът се произвежда близо 10 години, като от него са продадени 275 000 бройки. От една страна това не е толкова зле, но от друга е два пъти по-малко от тиража на SAAB 9000. 
Затова и остава да гадаем каква щеше да е съдбата на Alfa Romeo 164, ако този забележителен автомобил се беше появил по друго време.
Снимки: Cars
7
