На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена пада след 28 години вярна служба. Жителите на града я разрушават парче по парче на фона на сюити на Бах, изсвирени от руския виолончелист Мстислав Ростропович. Паметната картина завинаги остава в съзнанието на хора от целия свят. Малко след това жителите на Западeн Берлин правят сензационно откритие: улиците на града им са задръстени от дребните и странно изглеждащи автомобили на източногерманците, дошли да разгледат свободния свят. В този ден Trabant се превръща в символ на свободата.
В края на 50-те режимът в ГДР е изправен пред предизвикателството да предложи на гражданите си евтино решение за персонална мобилност. То било да се създаде нещо между мотоциклет и кола – микроавтомобил с четири места и багажник, който трябвало да бъде лесен за ремонтиране и поддръжка.
Първият Trabant – P50 – излиза на бял свят през 1957 година от фабриката в Цвикау, . Със своето предно предаване, напречно монтиран двигател и независимото си окачване, колата била на прага на модерността. През 1964 г. P50 е заменен от P601, който и до днес е най-популярният модел от марката, получил прякора Trabi.
Абсолютно всичко в Trabant е проектирано с една-единствена цел – ниска цена. Външните панели на купето са изработени от композитен материал, в чийто състав влиза вълна, памук, а понякога дори хартия, слепени и пресовани със смола. Всичко това отговаряло на изискванията за икономичен производствен процес, както и на сериозния недостиг на стомана. Колкото до сигурността на купето – такава почти липсвала. Материалът бил чуплив като стъкло и почти невъзможен за рециклиране. В резултат на това, през 90-те учените започнали да използват специални бактерии, с чиято помощ да разграждат купетата на старите Trabi-та.
Trabant се произвежда от предприятието VEB Sachsenring Automobilwerke в Цвикау - във фабриката, която в по-добрите времена е правела модели на Horch и Audi
Под капака откриваме малък двутактов двигател, който също бил особено икономичен – но главно за производителите си. Trabant става известен с не особено ниския си разход на гориво, със синия пушек, носещ се неизменно зад колата, както и почти скандалния, дрънчащ звук на винаги мазния ауспух.
Качество на изработката? Тук дори няма нужда да коментираме. Едно видео от завода на Trabant казва всичко. Блъскане, фино “напасване” и удар с чук бележат експертните процедури във фабриката.
Въпреки солидните си недостатъци, Trabant се превръща в огромен успех на източногерманското автомобилостроене. Около 3 милиона такива автомобила са продадени (седан и комби), което е около два пъти повече от продадените Mini-та! Разбира се, клиентите на Trabant не са имали особен избор. Алтернативите – Лада, Шкода, Вартбург и т.н. – не се славят с много по-голям технологичен напредък, а освен това са били и по-скъпи.
Клиентите можели да избират от сиво, жълто, зелено и синьо. Изтокът така и не успява да произведе достатъчно ярки багрила, които да те накарат да се чувстваш жив.
Trabant почти не се променя през целия си живот. Имало е идея моделът да бъде заменен с нов през 1987 г., но поради липса на пари, проектът бързо бил замразен. След 9 ноември в купето бил монтиран 1.1-литров двигател от Volkswagen Polo, но това не трогнало никого, имайки предвид отворените пазари и далеч по-качествените автомобили на Запада. През 1991 г. мъката била прекратена.
Истината е, че колкото и противоречива кола да е Trabant, тя със сигурност е достойна за уважение. Този автомобил дава така необходимата свобода на хиляди хора по света, които не могат да си позволят друго. Пък и колко са колите, които оставят такъв отпечатък в съзнанието на хората? Trabant винаги ще има място в сърцата на автомобилните фенове, пък и в ушите им... с онзи незабравим дрънчащ звук на 600-кубиковия, двутактов бензинов двигател с достойната мощност от 26 к.с.
Вижте и някои от по-редките версии на Trabant (ГАЛЕРИЯ):