Как се правят алуминиевите коли?

През последните две десетилетия автомобилната индустрия се промени изключително много. Дори ако забравим за алтернативните системи за задвижване (хибридни, електрически, водородни и др.), развитието в областта на потребителската електроника и системите за свързаност, автомобилите са изминали много дълъг път чисто като конструкция и заложените в нея производствени технологии. Едно от инженерните решения в тази посока е все по-широкото използване на алуминий. Да, той е по-скъп от конвенционалната стомана, но за сметка на това е по-лек, което в дългосрочен план означава по-малко разходи за гориво и по-ниски нива на изпускани в атмосферата вредни емисии. И така, какво трябва да знаем за производството на алуминиевите коли? Стъпка по стъпка.

 

 

Оформянето на алуминиевите листове се извършва горе-долу по същия начин, по който и стоманата. Алуминиевите блокове се нагряват до 540 градуса по Целзий, след което се прекарват през серия от валяци до образуването на големи ролки от тънък лист алуминий. След това материалът може да бъде използван за производството на всичко: от бирени кенчета до автомобили. Процесът е идентичен – променя се само химичния състав на материала, в зависимост от това за какъв продукт ще бъде използван. В производството на един автомобил могат да бъдат използвани 15 различни алуминиеви сплави, всяка от които заздравена с мед и силиций.

 

 

Освен традиционното формиране на детайли от алуминиев лист с помощта на преса, алуминиеви детайли понякога се създават и чрез изливане в специално създаден калъп, докато алуминият е в разтопено състояние. Това е най-простият, най-популярен и най-евтин начин да се създаде алуминиев детайл, например автомобилни джанти. По този начин могат да бъдат произведени и външни панели, като например капака на двигателя и вратите.

 

 

Алуминият не се заварява лесно.Оксидът на повърхността на алуминия има свойството да улавя определени газове по време на заваръчния процес, което създава микроскопични дупки в заварката, които от своя страна я отслабват. Вместо това, повечето алуминиеви панели в автомобилната индустрия се съединяват чрез индустриални лепила или нитове. Това е и причината някои производители да преоборудват конвейерите си, за да подменят традиционните машини за заваряване с такива, които могат да слепват детайли и да заваряват чрез лазер. Това е свързано с големи инвестиции, което неминуемо се отразява и на крайната цена на автомобилите.

 

 

 

Нитовете замениха точковото заваряване в почти всеки процес, свързан с алуминиеви детайли. Те пробиват материала и съединяват два отделни компонента без висока температура (която може да деформира материала), искри или газове. Освен това нитовете са също толкова здрави, колкото точковите заварки, а и могат лесно да бъдат проверени от роботи – което е от изключително значение за безопасността. За сметка на това, заварките винаги преминават финално одобрение от хора, след като роботът приключи с тях.

 

 

 

Така се нарича процесът, при който няколко алуминиеви листа се закрепват един към друг с помощта на специални винтове. Те са заострени в долната си част, а резбата почва няколко милиметра по-нагоре. Без да се правят дупки в алуминиевите листове, специална машина започва да върти винта, който започва да нагрява алуминия, докато той омекне, след което заострената част го пробива. Резбата „захапва“ материала и винтът се затяга, а след като областта се охлади, алуминият се свива и създава здрава спойка.