Електромобилите не се нуждаят от двигателно масло, а системата за рекуперативно спиране помага за запазването на спирачните накладки. Има обаче един компонент, който се износва по-бързо – и струва значително повече, от съответния му аналог при автомобилите с двигател с вътрешно горене: гумите.

Според Michelin, гумите на електромобилите се износват с 20% по-бързо, отколкото тези на конвенционалните автомобили. На собствениците може да се наложи да сменят целия комплект след едва 20 000–40 000 изминати километра. А това не е евтино: един комплект може да струва с около 50% повече от сравними гуми за подобен модел с бензинов или дизелов двигател.
Основните фактори са теглото и въртящият момент. Батерията прави електромобила по-тежък от кола с бензинов двигател от същия клас, което налага подсилена конструкция на гумите. Освен това, електрическият двигател отдава въртящия момент мигновено и без забавяне, което подлага гумата на допълнително натоварване.
Производителите са изправени пред редица противоречиви изисквания. Гумите трябва да имат минимално съпротивление, за да се увеличи пробегът на автомобила – Michelin, например, предлага гума, която увеличава пробега с 10%. В същото време, тъй като купетата на електрическите превозни средства са изключително тихи, шумът от пътя става по-забележим; поради това във вътрешността на гумите се добавят звукопоглъщащи материали. Всичко това усложнява конструкцията и повишава цената.
Освен това, обемът на производство е нисък. Някои електрически превозни средства използват нестандартни, тесни гуми с голям диаметър. Тъй като почти никой друг не произвежда такива, производителят трябва да си възвърне разходите за разработка. Това прави смяната им още по-скъпа, а с течение на времето – и все по-трудна за изпълнение поради трудното намиране на подходящи гуми.
Стават ли тези гуми по-евтини? Постепенно – да, макар че цената им все още е далеч от тази на стандартните гуми. С нарастването на продажбите на електрически превозни средства се увеличават и обемите на производство на гуми, което води до спад в себестойността на всяка отделна бройка.
Големи производители като Michelin, Goodyear, Continental и Pirelli разширяват продуктовите си гами, а в нишата навлизат и бюджетни марки – тази засилваща се конкуренция също допринася за понижаване на цените.
Малко вероятно е те някога да достигнат ценово ниво, равно на това на конвенционалните гуми: подсилената конструкция и елементите за шумоизолация изискват влагането на повече естествен каучук и сажди. Освен ако разходите за суровини не продължат да растат, тези гуми ще стават по-достъпни, но вероятно ще останат значително по-скъпи.
