Само преди ден Volkswagen Group обяви рекордни продажби за 2012 г. Това е поредната крачка към поставената цел – най-голям автомобилен производител в света. Какво обаче прави концернът толкова успешен? Отговор се опитва да даде изданието Autoblog, чиито анализ предлагаме.
„Концернът Volkswagen се управлява по съвсем различен начин от всеки друг автомобилен производител. Фактически, неговата корпоративна структура изглежда като тази на General Motors от периода 1920-1970 г. Това означава, че можем да го сравним с това, което някога бе най-голямата и най-успешна във финансов план корпорация в света.
Само че Volkswagen е устроен по съвсем различен начин, като повечето му конкуренти изобщо не знаят за методите на работа в концерна. Някои анализатори определят начина на функциониране като „икономическо безумие”. Защото няма нищо общо с това, което се преподава в учебните заведения. Или в бизнес-школите, които са толкова модерни напоследък.
Като цяло за Volkswagen работят 549 300. Изданието Fortune нарежда концерна на осмо място сред най-големите работодатели в света. Пред него са гиганти като Walmart и националната поща на Китай. Сътрудниците на VW са толкова, колкото на General Motors (213 000), Ford (164 000) и Fiat-Chrysler (197 000) взети заедно. Само че тези три концерна през миналата година са произвели 19 млн. автомобили общо, а Volkswagen – около 8.5 млн.
Всеки експерт по ефективност ще ви каже, че съотношението „сътрудник-автомобил” при VW е безнадеждно неефективно. Всеки финансов аналитик ще ви каже, че по съотношение „доход-сътрудник” концернът изостава от конкурентите си. Но в същото време той става все по-голям, по-силен и най-вече носи по-големи приходи.
Volkswagen си е поставил за цел да стане най-голямата автомобилна компания през 2018 г. Ако се съди по доходите и печалбите, той вече е такъв. Доход в размер на 200 млрд. долара дори не е сънуван от неговите конкуренти. А печалба в размер на 14 млрд. долара от миналата година е по силите единствено на големите нефтени компании, но не и на автомобилни концерни, които са в криза.
Как е възможно всичко това? Отговорът се крие в корпоративната структура. Бизнес-училищата навсякъде учат, че централизираната структура може да съкрати разходите, тъй като не се налага дублиране на дейността. Във VW обаче е точно обратното – децентрализирана структура с много припокривания на части и компоненти между отделните марки. И още нещо – концернът сам произвежда по-голяма част от компонентите си, докато на неговите конкуренти се налага да си ги купуват от външни доставчици. Съответно те харчат средства, докато при VW парите си остават вътре.
За подобно нещо са необходими доста марки и Volkswagen ги притежава, но не ги задушава. Защото за него те не са само названия, а нещо повече. VW, Audi, Seat, Skoda, Bentley, Lamborghini, Ducati, Porsche, Bugatti, MAN, Scania и VW Commercial са приемани като отделни единици. Всички те имат свои Бордове на директорите, отделни годишни отчети и т.н. Те имат дори различни дизайнери, инженери и производствени мощности. Да – те разделят платформи и агрегати, но въпреки това са напълно самостоятелни. И дори се конкурират помежду си.
Да се върнем към славните времена на GM, когато холдингът притежаваше 9 различни марки – Chevrolet, Pontiac, Buick, Cadillac, Oldsmobile, GMC, Opel, Vauxhall и Holden. По това време за концерна работят близо 700 000 души, като това не пречи да има и най-големите печалби в света. Президент на GM по това време е Алфред Слоън, който през цялото си управление, продължило близо 30 години, се бори с едно – централизираното управление. Той е на мнение, че това е рецептата – много и различни марки, всяка от които е напълно самостоятелна.
Слоън отстоява тази си идея, но не успява да се пребори и подава оставка. В GM идват възпитаници на бизнес-школи, които започват да работят върху „ефективността и взаимодействието”. И съответно пускат концерна по наклонената плоскост. Всичко това задушава и към ден днешен GM.
В същото време Volkswagen продължава да се управлява по методите на Слоън и това му дава огромно преимущество пред конкурентите. Те може да се опитват да рационализират производството, да съкращават разходите, да привличат нови лица или да създават алианси, но трудно ще се справят с германците. Защото, явно не са наясно срещу какво точно се борят.”
3
