Volvo V40

Наскоро пробвах новото Volvo V40 и тъй като имам малко време за губене реших да споделя някои наблюдения. Колата, която карах беше оборудвана с 5 цилиндров дизелов двигател със 150к.с. и 6 степенна автоматична скоростна кутия. Като тестова кола беше натъпкана с почти всички възможни екстри за модела. Снимките, които съм приложил са чисто илюстративни и очевидно не са мои. Когато видях първите снимки на колата не мога да кажа, че бях очарован. Основният недостатък ми се стори задницата, която ми изглеждаше твърде претрупана като за Volvo, но на живо нещата стоят по различно. Колата е елегантна и има добри пропорции, тъй като е по-ниска и по-широка от повечето автомобили в класа и. Първият недостатък, които забелязах е, че багажника е леко странен като форма и се получава ръб при сгъване на задните седалки. Не че това е голяма драма за кола, която няма претенциите да бъде товарна, но все пак на мен ми се стори странно. Типичен за малките модели на Volvo е и високият товарен ръб, но това е жертва в името на стила. Като цяло V40 е елегантен и стилен модел, а дали дизайнът му ще ще остане актуален във времето ще разберем след време...според мен обаче по-скоро не. Както и да е салонът на колата предлага място за четирима пасажери (официално 5, но това е доста оптимистично). Мястото отзад е леко ограничено, но мисля, че това е нормално за класа. Интересно е, че задните седалки реално предлагат по-малко място, откото при по-малкото С30. Това е така защото са разположени по ниско, а основата им е по-къса спрямо седалките при С30. Но нека премина към същинската част от теста, премествайки се на шофьорската седалка. Първото впечатление след като сядам в колата е изключителното качество на интериора. Всички материали са много приятни и на вид и на допир и допълват без друго солидното усещане, което оставя интериора. Типично за Volvo дузайна на таблото е елегантен и фокусът е тънката централна конзола с ниша за дреболии зад нея. Седалките са много удобни, намирането на добра позиция на седене е лесна работа, но все пак ми се струва, че видимостта е леко ограничена. Поради тази причина камерата за паркиране на заден ход, с която е оборудвана тестовата кола е добра инвестиция. Като споменах паркиране, колата има и система за автоматично паркиране, която аз обаче така и не изпробвах. С включването на двигателя на преден план излиза и една новост за Volvo – дигиталното табло. Това определено е един доста модернистичен елемент и това, което ми хареса е възможността за персонализиране на показваните данни. Макар и на пръв поглед дреболия, много добро впечатление ми направи воланът и като изработка и като форма. Не мисля, че по снимки може да се прецени каква е формата му, но Volvo са се справили с него толкова добре, че ми изглежда така, сякаш е правен по поръчка в някое тунинг ателие. Но да се върна към двигателя. Тъй като е пет цилиндров, работата му особено в някои режими е по-балансирана спрямо четири цилиндровите аналози. Звукът от него също не е неприятен, дори бих се осмелил да кажа, че при дадени обороти звучи доста добре. Мощността му е 150к.с. а максималният въртящ момент 350Nm. Това е съвсем достатъчно, за да даде много прилична динамика на колата. Интересно в случая е, че V40 ускорява по-бързо с автоматичната скоростна кутия спрямо ръчната – съответно 9.3 и 9.6 секунди до 100км/ч. Това се дължи на различните предавателни числ. Колата която карам аз разполага с автоматични скорости и определено е доста пъргава. Карането и в града е приятно, старт-стоп системата работи добре и поне мен не ме дразни по никакъв начин. По време на теста ми карах в различни условия – градско, първокласен път със завои и магистрала. Благодарение на шасито от Форд, колата има много добро пътно поведение, завпоите са удоволствие а това което ми харесва е, че и управлението е по-директно спрямо предходните модели на Волво. Все пак в тази насока може да се поработи още малко. На магистралата V40 се държи много стабилно. До скорост от около 140-150км/ч нивото на шум в купето е сравнително ниско и поддържането на подобна скорост продължително време не би било уморително. По мои наблюдения основният източник на шум идва от колелата следван от аеродинамичен шум откъм А-колоните и огледалата. В тази насока определено може да се поработи още малко. Като цяло двигателя предлага добра динамика, доускоряването (80-120) е бързо, а колата ускорява стабилно до към 180км/ч. Чак след това започва едно борене със съпротивлението породено от въздуха и пътя. Аз стигнах до 198км/ч след което се отказах да достигам максималните 205. Типично за Volvo още в базовото си оборудване колата включва един куп системи за активна и пасивна безопасност, най-интересните сред които са въздушната възглавница за пешеходци, благодарение на която (и на предния капак, който се повдига при удар на пешеходец, за да го предпаци от твърдите компоненти на двигателя) V40 постигна най-високия резултат на съответните тестове на Euroncap. Другата базова система, която заслужава внимание е така наречената City Safety от второ поколение, която спира колата напълно при скорост до 50км/ч при неизбежен удар. Мисля, че това е много добре като за кола с базова цена в България 43000лв. Все пак за прилично оборудван автомобил дори с най малкият двигател ще трябва да дадете около 52-53000лв и съответно около 60000лв за двигател предлагащ адекватна динамика. Това е и една от причините поради които V40 ще остане рядка гледка по българските пътища. Аз обаче останах с много добри впечатления от колата и смятам, че е много добър избор в класа, стига да не се притеснявате от обезценяването, което ще е по-сериозно спрямо BMW 1 серия например. Сред конкурентните модели съм карал настоящото поколение на Mercedes B-Class както и бъдещото на A-Class (предпоизводствен модел) и със сигурност V40 ми хареса повече и от двете...реално във всяко едно отношение, особено субективното усещане за качество. Интересно ми е да пробвам BMW 1 серия, тъй като предполагам, че там нивото е малко по-високо, но дори да е така V40 определено е сред лидерите в класа като качества.