Начин на ползване:
Проба, веднъж.
На кое качество на автомобила най-много държиш:
Начин на каране:
На писта
Допълнителни бележки
Не всеки ден се случва човек да покара суперкар, така че нямам голяма база за сравнение, но все пак мога да споделя някои впечатление от Gallardo и поведението му на писта. Макар да не е от най-екстремните автомобили, Gallardo е доста нисък и това си проличава най-вече, когато тръгнете да сядате в него. Процесът изисква известна гъвкавост, но след като се настаните в седалката всичко си идва на мястото. Позицията на седене и цялостната атмосфера разбира се са много различни спрямо конвенционалните автомобили - силно скосеното челно стъкло, високите врати, скосената предница, която се губи някъде отпред допълнително подсилват усещането от изключително ниската позиция на седене. Интересно (и често срещано чвление в класа) е колко ограничено е пространството са краката. На дължина всичко е ок, но е доста тясно, макар това да не ми е създало проблеми, но пък въпросният автомобил беше оборудван със секвенциална скоростна кутия, т.е. педал за съединителя липсва, оттам и малко повече място. Иначе като изключим перфектните седалки, интериора не ми допада. Лично на мен ми изглежда твърде сив и твърде пластмасов. Ако трябва да дам пример един от най-добрите интериори в този клас според мен е на Spyker C8, където има повече естествени материали и най-вече повече метал. Но нека премина към същинската част на теста, която започва след завъртането на ключа. Звукът от двигателя достига купето доста заглушено, а баса му е страшен. Потеглянето е съвсем лесно и плавно, въпреки високата мощност и липсата ми на опит с Lambo-то, благодарение на скоростната кутия, на която обаче не мога да припиша повече предимства. Смяната на скоростите е лесна - става с лостчета зад волана, но всяка смяна на предавка е груба и се съпровожда с повече шум отколкото трябва. Звукът от двигателя става доминантния източник на шум в купето над 3-3500 об/мин, което е супер, защото определено е много приятен за слуха. Иначе колата е малко мудна при ниски обороти и който иска да залепи гърба си за седалката трябва да развърти двигателя до по-високи обороти. За съжаление аз карах на много мокра писта, което не ми даде възможност да се доближа дори на 50% до лимита на колата. Въпреки това и въпреки изключително широките гуми, Lamborghini-то се държа много спокойно и предвидливо на пътя. Управлението е директно, но не изморяващо, а стабилността в завоите и липсата на какъвто и да е наклон на каросерията са супер. Като цяло окачването ми направи много добро впечатление, защото макар предоставящо превъзходна стабилност не е грубо и поема малките неравности на пътя учудващо рафинирано.
Като цяло колата ми хареса много, но не бих си купил подобна, ако имам тази възможност поради няколко причини - ако искам кола за пистата ще заложа на нещо по-грубо, например X-Bow. Ако искам кола за всеки ден ще заложа на по-практичните и удобни 911 Turbo или пък GT-R. Ако пък искам "яка" кола за каране от време на време предпочитам да наемам различен суперавтомобил за ден-два всеки път когато реша. Но хора и разбирания всякакви ... ;)