В последните години повечето българи преоткриха магията на Родопите. Но Рудозем някак си остава встрани от интереса на туристите. Самото име вероятно ражда неособено привлекателни асоциации. Може би затова местните власти навсякъде са наслагали примамливи табели "Гърция" - независимо, че пътят към граничния пункт от гръцка страна ще е готов най-рано догодина.
ВСИЧКО ТОВА Е ЖАЛКО, защото околностите на това бивше миньорско градче изобилстват с живописни селца, прекрасна природа и една от най-интересните - а също и загадъчни - средновековни крепости в Южна България: Козник. Загадъчна, защото за цели векове е била загубена, и учени като Константин Иречек напразно са я дирили из западните Родопи. На вас ще ви е далеч по-лесно днес, ако решите да я видите. Продължете на юг от Рудозем към бъдещата граница, и малко извън града се отклонете вляво за село Рибница. По-нататък се оглеждайте за отбивка наляво, отбелязана с табела за вила Козник.
Този покрит с чакъл път ще ви отведе в самото подножие на крепостта, където вече трябва да оставите колата. Началото на пътеката е добре обозначено. Самото изкачване не е дълго, не повече от половин час, но е стръмничко. Когато най-после успеете да си поемете дъх, ще ви възнагради една от най-хубавите гледки, които сме виждали.
САМО ЧЕ ЩЕ ВИ Е ТРУДНО да видите самата крепост. От някога внушително укрепление с дължина на стените близо 200 метра са оцелели останки от портите и отделни зидове, почти изравнени със земята. По-детайлни разкопки вероятно ще разкрият още, но и така мястото излъчва особена сила. Някога тук е минавал оживен търговски път от Тракия към градовете по Беломорието. Козник е бил една от крепостите, построени да го охраняват.
НЯМАМЕ СВЕДЕНИЯ КОГА ТОЧНО Е ИЗГРАДЕНА, макар че някои находки показват, че мястото е използвано още по тракийско време. Предполага се, че крепостта е владяна от Иван Асен II и после от Михаил II Асен. Но единственото сигурно сведение е в спомените на Йоан Кантакузин, който настоява, че в средата на XIV век византийската императрица Ана Савойска отстъпила Козник, наред с Филипопол и Станимака, на българския цар Иван Александър. В замяна той подкрепил сина й срещу самия Кантакузин, по сложно стечение на обстоятелствата претендент за трона в Константинопол.
ВСЪЩНОСТ КОЗНИК НЕ Е самостоятелна крепост, а част от сложна система от укрепления, която можела да си подава сигнали с огън и дим. "Тези крепости са направени така, че да доминират пейзажа, а там, където те защитават речните долини, между тях да има визуална връзка", обяснява проф. Христо Матанов, историк от Софийския университет". От Козник лесно са можели да предупреждават и да бъдат предупреждавани от съседните Беаднос и Подвис. Функцията им е била основно да наблюдават, което обяснява и относително скромните размери.
"КРЕПОСТНИТЕ ГАРНИЗОНИ СА МАЛКИ по правило", подчертава проф. Матанов. "В османския период имаме дори точна представа колко са те, тъй като са описани в османския ахрив. Най-големият гарнизон, който аз съм срещал, е Видинският, който се състои от 90 души платен състав. А това е крепост, която все пак защитава един от основните места за конфликти между османците и централноевропейците".
Още снимки от Козник вижте в галерията:
"БЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" по Bulgaria ON AIR и на "Порше България"