Оригинално Bugatti Type 35 може да струва милиони евро, но пенсионерът Жан-Луи Але успява да направи собствен екземпляр само срещу 6000 евро. Това не е умален модел, а пълноразмерна реплика на легендарния състезателен автомобил от 20-те години на миналия век. За проекта французинът отделя седем години и над 3000 часа труд, като изработва почти всичко сам.

Але живее в Хюсерен-Везерлен, в Елзас, и е бивш специалист по обработка на метали и производство на метални конструкции. Той не започва с готово шаси или стара каросерия за реставрация. Разполага само с технически чертежи, материали, инструменти и страст към автомобилите, която носи още от юношеството си.
Интересът му към марката се заражда много години по-рано. Като млад той и приятелите му посещават халетата на бившия завод Schlumpf в Малмерспах. Там откриват впечатляваща колекция от исторически коли, част от които по-късно стават част от прочутата колекция, изложена днес в Мюлуз.
Споменът за тези машини остава траен и постепенно се превръща в мечта един ден да направи собствен автомобил. След като придобива професионална квалификация в обработката на метали, Але става преподавател в Мюлуз, но продължава да се занимава с механика през свободното си време. Дори изработва сам някои от машините, необходими за работата му.

Проектът придобива конкретна форма, когато французинът наближава 70-годишна възраст. За Коледа съпругата му Леокади му подарява специализираното ръководство Bugatti Type 35 Owners' Workshop Manual, съдържащо фотографии, схеми и технически чертежи. Именно тази книга го убеждава, че може да осъществи дългогодишната си мечта.
Най-голямото предизвикателство е липсата на оригинални компоненти. Але не притежава дори един болт от истинско Type 35 и трябва да започне от самото начало – с изработването на шасито. За целта подбира стомани с подходящи еластични характеристики и използва натрупаните през годините знания за обработката на металите. В работата му помагат приятели, занаятчии, бивши ученици и автомобилни фенове, с които се запознава чрез Международната асоциация на приятелите на музея в Мюлуз.
Някои от компонентите се оказват особено трудни за възпроизвеждане. Главините на колелата, джантите, охлаждащите ребра и фрикционните амортисьори изискват множество опити, преди да придобият необходимата форма. Допълнително внимание трябва да де отдели на характерната заострена задна част, в която се намира резервоарът.
Але си позволява и някои интерпретации. Например капачката на радиатора при оригиналното Bugatti включва индикатор за температурата, докато в неговата реплика е заменена с малък нивелир с въздушно мехурче.

За задвижването французинът избира двигател Volvo. Компактните му размери позволяват да бъде разположен под дългия и тесен преден капак. Решението се различава съществено от оригиналната механика на Bugatti, но отговаря на основната цел – автомобилът действително да може да запали и да се движи.
След седем години работа сметката възлиза на приблизително 6000 евро. Сравнително ниската сума е възможна благодарение на ръчната изработка на компонентите и помощта на многобройните хора, включили се в проекта.
Репликата обаче все още не е напълно завършена. Остават някои детайли за доработка, включително намирането на точния нюанс на синьото, известно като France Blue, използвано при историческите автомобили Bugatti. Але се надява да приключи проекта в рамките на следващата година и половина.

Автомобилът няма да получи разрешение за движение по обществените пътища, но това не притеснява неговия създател. Най-важното за него е да може да запали двигателя, да се наслаждава на колата на слънчева светлина и да се грижи за нея.
Остава и въпросът със звука. Двигателят Volvo няма как естествено да възпроизведе характерното звучене на оригиналния осемцилиндров агрегат на Bugatti. Затова Але обмисля промени по изпускателната система, с които поне частично да се доближи до звука на историческия състезателен автомобил.

0