Това е първата кола с хидравлични спирачки

Родени в Германия в края на 70-те години на XIX век, братята Фредерик и Август Дюзенбърг емигрират в Америка, за да създадат едни от най-луксозните и иновативни автомобили на своето време. Първото им начинание е отварянето на гараж в Айова около 1903 г. Още тогава двамата модифицират автомобили и участват в състезания.

 
  
 
  
Редови „осмак“ и спортни триумфи

След като си изграждат репутация на брилянтни инженери и разработват двигатели за армията през Първата световна война, братята се местят в Ню Джърси. Точно там се ражда първият редови 8-цилиндров двигател на Duesenberg.

Този агрегат става запазена марка за състезателните болиди на компанията, доминиращи моторните спортове през епохата. Те печелят Индианаполис 500 три пъти през 20-те години, както и надпреварата на Льо Ман. Именно там Джими Мърфи разгромява фаворита Ралф ДеПалма с около 14 минути преднина. Става въпрос за Гран при на Франция през 1921 г., а не за 24-часовото състезание за издръжливост, използвано от марки като Michelin за тест на гуми.

Хидравлични спирачки на четирите колела

 
  
 
  
Ключово предимство за колите на Duesenberg в това състезание са хидравличните спирачки на всички колела. Фред патентова системата през 1920 г., а година по-късно тя е внедрена в първия им пътнически модел. Това прави Duesenberg Model A от 1921 г. първия сериен автомобил с тази технология.

Кой всъщност е изобретателят

Въпреки че Model A е първият сериен автомобил с такава система, братята не са нейни откриватели. Първите доказателства за механични спирачки на четирите колела са от 1912 г. при модела Argyll 15 HP, разработен от Анри Перо. Френският инженер получава първия американски патент за технологията през 1913 г.

 
  
 
  
По-късно източници посочват компанията Knox Motors, която предлага хидравлични спирачки на задните колела на търговските си камиони още през 1915 г. През 1917 г. Малкълм Локхийд патентова хидравлична система за четири колела, но реално производство започва чак през 1923 г. Неговата система използва механизъм с външна притискаща лента, която стяга въртящите се компоненти. Тази технология обаче се оказва задънена улица. В контраст, Duesenberg използва вътрешно разширяващи се челюсти – това, което днес наричаме барабанни спирачки.

От независимите ателиета до електромобилите

За своя Model A от 1921 г. Duesenberg разчита на независими каросерийни ателиета, след като сглобява шасито със задвижващите агрегати in-house. Днес тези ателиета все повече се насочват към електромобилите, както при Automobili Pininfarina Battista Targamerica. И поглеждайки напред, предимствата и недостатъците на електромагнитните спирачки обясняват защо именно те може да са бъдещето на спирането.