Citroen Dyane трябваше да детронира една легенда, но се провали

Наследниците на култови автомобили често са изправени пред непосилна задача. Въпреки добрите намерения на инженери и дизайнери, много от тях остават просто бележка под линия в автомобилната история. Точно такава е съдбата на Citroën Dyane, чието производство стартира през 1967 г.

  
Идеята зад Dyane всъщност е изключително логична. В края на 60-те години легендарният 2CV вече гони две десетилетия на конвейера. Citroën отчаяно се нуждае от модернизация, особено след като през 1961 г. големият конкурент Renault пуска изключително успешния и практичен R4. Целта на Dyane е да запълни нишата между спартанския 2CV и по-големия Ami 6.

Разработка под шапката на Panhard

Корените на Dyane се крият в традиционния производител Panhard, с когото Citroën се слива през 1967 г. Официално французите никога не наричат модела пряк наследник на 2CV, но приликата е очевидна. Dyane е малко по-дълга, с по-изчистени и модерни линии, като същевременно запазва познатия силует.

Прозорците са по-големи, добавена е практична задна врата, но под ламарините техниката е идентична – шасито и въздушно охлажданите двуцилиндрови боксери идват директно от „Патицата“. Базовата версия стартира със скромните 18 к.с. от 425 куб. см, а по-късно мощността достига до 32 к.с., като работният обем никога не надвишава 602 куб. см.

Защо моделът така и не успя да детронира 2CV

 
  
 
  
Въпреки че за 16 години (до 1983 г.) са произведени над 1,4 милиона бройки, включително в заводи в бивша Югославия и Иран, очакваният бум не се състои. Причините са няколко. След социалните движения през 1968 г., старият 2CV неочаквано придобива култов статус и се превръща в своеобразно изявление срещу консуматорското общество. Феновете му остават верни на оригинала.
  
Когато през 1970 г. Citroën започва да монтира по-мощния двигател на Dyane и в 2CV, новакът губи основния си пазарен коз. Освен това, клиентите, които търсят истински скок в класовете и повече ежедневен комфорт, предпочитат Renault 4 заради неговия пълноценен четирицилиндров двигател.

Раждането на Acadiane

Докато пътническата версия остава в сянка, лекотоварното подразделение на Citroën създава истински хит. Традицията на "фургоните" 2CV датира още от 1951 г., но през 1977 г. французите решават да модернизират концепцията, използвайки каросерията на Dyane.

 
  
 
  
Легендата за създаването на модела е доста любопитна: първият прототип е сглобен в пълна тайна и е паркиран в автопарка на голям корпоративен клиент, който използва стари фургони 2CV. На следващата сутрин един от шофьорите просто открива чисто новия работен инструмент на мястото на старата си машина. Така се ражда Acadiane.  
   
Скокът е огромен. Шофьорите получават ново, много по-функционално табло, голямо предно стъкло за отлична видимост и нормални странични врати с механични прозорци. Товарният обем скача до 2270 литра, а полезният товар достига почти 500 килограма. За да се справи с теглото, Acadiane получава по-широки гуми Michelin и пренастроен двигател. Моторът с 30 к.с. предлага крива на въртящия момент, идеална за тежкото работно ежедневие. Спирачките вече са дискови отпред, а от 1980 г. на задната ос е добавен и зависим от натоварването регулатор на спирачното усилие.

Десетилетие на абсолютен триумф

 
  
 
  
Официално лансирана през 1978 г., Acadiane бързо става абсолютен любимец на занаятчии, куриери, цветари и търговци. Тя е толкова успешна и обичана, че когато през 1984 г. Citroën вади нейния официален наследник – по-големият C15, клиентите просто отказват да се разделят със старата машина.

Търсенето принуждава компанията да остави Acadiane в официалния каталог чак до втората половина на 1987 г. С над 250 000 произведени екземпляра за 10 години, този малък и непретенциозен транспортер доказва, че макар пътническата Dyane да се проваля, нейното ДНК записва златна страница в история на лекотоварните автомобили.