Трябва ли да премахваме камъчета от протектора на гумате?

След динамично шофиране по чакълести терени или слабо поддържани селски пътища, почти всеки шофьор е забелязвал неприятното цъкане на камъчета, забили се дълбоко в каналите на гумите. Това явление е толкова масово, че повечето водачи изобщо не му обръщат внимание, приемайки го за неизбежна част от експлоатацията на автомобила.

В редица ситуации обаче тези малки минерални отломки могат да се превърнат в сериозна предпоставка за технически проблеми, скъпи ремонти и дори застрашаващи безопасността инциденти при движение с висока скорост по магистралата.

Сложната геометрия на съвременния протекционен рисунък не е случайна – тя разполага с милиметри дълбоки канали и ламели, чиято основна задача е ефективното отвеждане на водата и калта от контактното петно, за да се гарантира максимално сцепление на мокър асфалт. Именно тези дренажни канали обаче действат като естествени капани за пътни отломки. Проблемът се среща най-остро при зимните гуми, чийто грайфер е значително по-дълбок и разширен, за да поема обилни количества сняг, но същевременно задържа по-лесно едри парчета чакъл.

Дребните камъчета обикновено са безобидни и не нарушават цялостта на каучука, като често пъти изпадат сами под действието на центробежните сили и непрекъснатия натиск при въртенето на колелото. Когато обаче в дълбочината на канала се заклини голям или очен скален къс, ситуацията се променя радикално. Продължителното му триене в каучуковата смес може постепенно да прореже материала, да наруши баланса на цялото колело и да генерира дразнещи вибрации в купето.

Не бива да се пренебрегва и рискът при по-висока скорост въпросният камък да се откъсне внезапно и да се превърне в опасен снаряд, който да увреди ламарината на следващия зад вас автомобил.

Превантивният оглед на гумите преди дълъг път е отлична навика за всеки отговорен водач. При откриване на едри камъни се препоръчва тяхното внимателно отстраняване, като за целта е най-добре да се използват неагресивни средства като дървена или пластмасова пръчка, мека четка или дори силна струя сгъстен въздух. Категорично трябва да се избягва употребата на остри отвертки или метални шила, тъй като те лесно могат да пробият или фатално да разкъсат каркаса на гумата, правейки я неизползваема за по-нататъшна експлоатация.