Дилърите губят златната си мина заради електромобилите

В продължение на десетилетия автомобилната индустрия работи по формула, която никой не обсъжда публично – продажбата на кола носи малък марж, но това се компенсира от случващото се в официалния сервиз. Литър масло струва на дилъра малка част от сумата, която той таксува на клиента при смяна. И години наред тази разлика покрива заплатите на механиците.

Тя е покривала и разходите за все по-скъпото диагностично оборудване, както и разходите за труд при гаранционни ремонти, които производителите никога не са възстановявали напълно. Електрическият автомобил разрушава тази формула част по част, при това буквално - липсват компоненти като двигателно масло, запалителни свещи, ангренажен ремък, горивен филтър или трансмисия с двоен съединител, които изискват поддръжка.

Данни, потвърждаващи проблема

Ситуацията обаче е различна, когато става въпрос за ремонт на електрически превозни средства. Норвегия – европейският пазар, на който 96% от новорегистрираните леки автомобили са електрически, показва това, което очаква останалата част от континента: там сервизите отчитат спад в часовете за обслужване с до 50% и намаление на приходите от следпродажбено обслужване с до 35%. Вносителят на Volkswagen, например, признава, че посещенията, свързани с електрически модели, генерират 46% по-малко приходи в сравнение с тези за автомобили с ДВГ.

Във Великобринавия данните на Auto Trader показват, че обикновен дилър, продаващ 500 автомобила годишно, губи стотици хиляди лири от приходи за сервизно обслужване. В Германия асоциацията ZDK съобщава за същата тенденция, а в Италия се изчислява, че спестяванията от поддръжка за собствениците на електромобили варират между 42% и 75% в сравнение с автомобилите с ДВГ.

Консултантски фирми като Deloitte потвърждават мащаба на случващото се - един електромобил генерира между 40% и 60% по-малко приходи за сервиза през жизнения си цикъл, а McKinsey изчислява, че следпродажбените услуги – въпреки че формират едва 40% до 50% от оборота на дилъра, могат да осигурят до 80% от оперативната му печалба.

Това е буквално сърцето на бизнеса и именно то е застрашено от електрическите превозни средства. „Тези спестени разходи са чудесна новина за шофьорите на електромобили (и за бъдещите купувачи), но същевременно представляват заплаха за дилърските центрове, които трябва да се справят и с агресивното навлизане на китайски марки като BYD, MG и Chery.

Защитната реакция вече е факт

Изправени пред този натиск, някои представители на официалните сервизни мрежи избраха стратегия, която силно дразни клиентите: непропорционално високи часови ставки, таксуване на подмяната на елементарни части (като пера на чистачки или филтри за купето) като мащабен ремонт, или пакети с объркващи наименования от типа „поддръжка на електромобил“, които зад висока фиксирана цена всъщност крият обикновен преглед.

Други производители, които са наясно с проблема, опитват различен подход - марки като Toyota, Kia и Mazda вече предлагат програми за лоялност (например „Toyota Relax“), които възнаграждават клиентите за това, че продължават да ползват официалния сервиз, вместо просто да вдигат цените. Резултатът, наблюдаван на няколко европейски пазара, е, че собственикът на електромобил може да плати за обслужване почти толкова, колкото и за смяна на масло при дизелов автомобил, въпреки че реално не се подменят части, подложени на износване.

От какво наистина се нуждаят електромобилите

Едно от нещата, което не казват производителите при рекламата на техните модели с нулеви емисии, е, че електромобилът тежи повече от аналога си с ДВГ, а това допълнително тегло натоварва ходовата част при шофиране по лоши пътища. И товла често налага проверка на геометрията на окачването още преди достигане на пробег от 60 000 км.

Спирачките, които се използват много по-рядко благодарение на регенеративното спиране, са склонни да блокират и да ръждясват, ако не се разглобяват и почистват периодично. Освен това, едностепенните редуктори изискват смяна на маслото при пробег от около 100 000 км. Това са реални изисквания за поддръжка – макар и различни от тези при двигателите с вътрешно горене, но въпреки това някои производители ги омаловажават в официалните си сервизни планове, за да могат да се хвалят с „нулева поддръжка“ в рекламните си кампании.

Разликата между обещанията на производителя и реалните нужди на автомобила е именно нишата, в която процъфтяват независимите сервизи. Обучението за работа със системи с високо напрежение не е непреодолима пречка, като все повече компании инвестират в подобни програми.