В САЩ филмът е известен като Smokey and the Bandit, а у нас излиза със същото заглавие - "Смоуки и Бандита". Идеята за лентата се ражда от ръкописен сценарий на Хал Нийдъм – холивудски каскадьор, който по това време прави първите си стъпки като режисьор. Малко студиа го приемали насериозно, а единствената компания, която се съгласила да финансира проекта, намалила бюджета в последния момент до 4,3 млн. долара.

Финансовите мозъци обаче направили сериозна грешка в преценката си. Публиката реагирала по съвсем различен начин. Филмът събрал над 126 млн. долара само в САЩ. През 1977 г. „Смоуки и бАНДИТЪТ“ се превърнал във втория най-успешен филм в американския боксофис, изпреварен само „Междузвездни войни“. За сравнително скромна продукция това било впечатляващо постижение, подпомогнато от Бърт Рейнолдс, Сали Фийлд, Джаки Глийсън, зрелищните автомобилни преследвания и една кола, която скоро щяла да стане почти толкова известна, колкото и актьорите.
Pontiac Firebird Trans Am се превърнал в автомобилното лице на Бо „Бандита“ Дарвил. При подготовката на филма Нийдъм търсел машина със собствен характер за главния герой. Според разказите той забелязал новото купе Pontiac в реклама. Така марката предоставила четири Trans Am за снимките, без да подозира, че решението ще се превърне в рекламна кампания с ефект, който трудно би могъл да бъде постигнат с традиционен маркетинг.
Освен че предоставила четирите коли, Pontiac не вложила нито долар в промотирането на филма. Въпреки това производителят получил точно това, за което автомобилните компании мечтаят – моделът му се превърнал в киноикона и започнал да се асоциира директно с героя, преследванията и духа на епохата.
Trans Am се превръща в американска легенда
Няколко години след премиерата Нийдъм обобщил ефекта от появата на колата, като разказал, че продажбите на Trans Am са скочили още с излизането на филма по кината. Данните потвърждават феномена – през 1978 г. Pontiac продала около 25 000 допълнителни Trans Am благодарение на ефекта от филма .

Автомобилът вече не бил просто реквизит. Той се присъединил към малката група машини, които киното превръща в самостоятелни герои – Ford Mustang от "Булит", Aston Martin на Джеймс Бонд, DeLorean от "Завръщане в бъдещето" и Eleanor от "Да изчезнеш за 60 секунди. Накратко, Trans Am се превърнал в културен феномен.
Колата от филма не била обикновен Trans Am. Става дума за Firebird Trans Am Special Edition, разпознаваем по черната каросерия, златистите декоративни елементи и огромния стилизиран орел върху капака. Тази комбинация вече съществувала в гамата на Pontiac преди филма, но успехът на Бърт Рейнолдс ѝ дал съвсем ново измерение. Автомобилът предлагал по-изискано излъчване от най-грубите американски масъл карс модели на 70-те, но запазвал характерния голям V8 двигател и впечатляващата визия.
Trans Am от филма използвал Pontiac V8 с работен обем 6,6 литра – двигател, появил се в особено труден период за американската автомобилна индустрия. През 70-те петролните кризи и затягащите се екологични норми принудили производителите да намаляват мощността на редица свои двигатели. Въпреки това черно-златистият Firebird се превърнал в един от последните големи визуални символи на ерата на масъл карс автомобилите, сякаш всички тези ограничения изобщо не съществували.
Един автомобил всяка година – докато не дошъл нов шеф
Алекс Меър, тогавашният президент на Pontiac, отлично разбирал стойността на случващото се. В знак на благодарност за огромната популярност, която филмът донесъл на марката, той обещал на Бърт Рейнолдс нов Trans Am всяка година до края на живота му. Обещанието било неофициално и никъде не било записано в договор, но в продължение на няколко години Pontiac го изпълнява.

Рейнолдс разказал историята в интервю за Car and Driver. В продължение на пет години всяка година до него действително стигал чисто нов Trans Am. Актьорът обаче не превръщал автомобилите в лична колекция. Повечето от тях подарявал на близки. Първият отишъл при сестра му, вторият – при полубрат му. За третия самият Рейнолдс вече не знаел какво се е случило. Четвъртия обаче запазил. Десетилетия по-късно този Pontiac Trans Am, свързан с Бърт Рейнолдс, бил продаден на търг за 450 000 долара.
След това, през шестата година, автомобилите внезапно спрели да пристигат. Рейнолдс първоначално предположил, че става дума за административна грешка или проблем с доставката. Той вдигнал телефона и директно се свързал с Pontiac, за да разбере какво се случва. Отговорът бил повече от кратък. Според история, цитирана от Jalopnik, отсреща му казали: „Това беше предишният президент. Той харесваше филмите ви. Аз съм новият и не ги харесвам.“ Разговорът приключил. С него приключили и безплатните Trans Am.
Алекс Меър вече се бил оттеглил, а начело на Pontiac го наследил Робърт С. Стемпъл. Новият шеф очевидно нямал желание да продължава подаръка, започнат от неговия предшественик. Само няколко думи били достатъчни, за да сложат край на една от най-необичайните истории в американската автомобилна индустрия.
Бърт Рейнолдс почина през 2018 г. Pontiac пък вече беше прекратила съществуването си през 2010 г. като част от преструктурирането на General Motors след световната финансова криза. Черно-златистият Trans Am обаче продължава да живее. Оригиналните автомобили от филма, точните реплики и специалните версии и днес привличат колекционери, като някои екземпляри достигат цени от стотици хиляди долари.

0