Защо Saab се отказа от революционната скоростна кутия без съединител

В историята на автомобилостроенето сме виждали какви ли не иновативни подходи към механичните трансмисии. Porsche 911 например имаше ексцентричната система Sportomatic, която звучи като джаджа от анимационно филмче. По-късно се появиха и редица модернизирани автоматизирани системи от типа на SMG при BMW или E-Gear при Lamborghini.

 
  
 
  
Някъде по средата обаче стои един изключително интересен експеримент на Saab – марка, която винаги е била синоним на нестандартно мислене и смели инженерни решения.

През 90-те години шведският производител предложи на пазара трансмисията Sensonic. Това на практика е класическа ръчна скоростна кутия, но без педал на съединителя. Самият съединител все още е там и върши същата работа, но вие не го управлявате с крак.

Но защо Saab в крайна сметка "уби" тази на пръв поглед революционна технология? Както при повечето странни автомобилни иновации, отговорът се крие в комбинацията от прекалена сложност и липса на пазарно търсене. 

Как работи магията на Sensonic

 
  
 
  
Предлагана между 1995 и 1998 г. в турбинирания Saab 900 NG, трансмисията Sensonic разполага със стандартен скоростен лост с познатата H-образна схема за пет предни и една задна предавка, но на пода има само два педала – за спирачката и газта.

Принципът на работа е следният: когато водачът постави ръката си върху скоростния лост, сензор подава сигнал към микропроцесор. Той от своя страна активира електромотор, който задвижва хидравличен актуатор, свързан с горната помпа на съединителя. В този момент съединителят отделя, позволявайки на шофьора да избере предавка. Когато ръката пусне лоста, съединителят отново зацепва плавно.

Шведите са помислили и за безопасността – ако автомобилът работи на празен ход на включена предавка, без да е натисната спирачката или газта, системата издава предупредителен звуков сигнал и сама гаси двигателя след седем секунди, за да предотврати неволно потегляне.

 
  
 
  
Проблемът с наклоните и надеждността

Любопитен факт е, че в официалното ръководство за експлоатация на Saab е описана функция за асистент при потегляне по наклон, но тя така и не стига до серийно производство. Липсата ѝ прави маневрирането и потеглянето по баир доста тромаво и изнервящо занимание.

Що се отнася до отзивите, мненията са били на двата полюса. Някои собственици са навъртели десетки хиляди безпроблемни километри, хвалейки системата за това, че е изненадващо бърза при превключване в движение.

 
  
 
  
Други обаче се сблъскват с кошмарни проблеми, водещи до солени сметки за ремонт. С течение на времето резервните части стават все по-дефицитни. Именно сложността се оказва ахилесовата пета на Sensonic – системата разчита на дълга верига от компоненти, и ако само един сензор или актуатор дефектира, целият процес по превключване става невъзможен.

Краят на един експеримент

В крайна сметка, бързият спад в търсенето принуждава Saab да спре производството на Sensonic много преди началото на новото хилядолетие. Това категорично беше новаторски подход, но без ясно изразено предимство в пътното поведение. За купувачите въпросът е бил логичен: защо да рискуваме със скъпа и сложна система, когато можем просто да превключваме по старомодния начин или да оставим един добър традиционен автоматик да върши цялата работа?