Революционна система на Saab променя контрола на турбото

Днес турбокомпресорите са под капака на почти всеки нов автомобил – от малките градски хечбеци до бруталните суперколи. Електронните блокове и модерните сензори управляват налягането с голяма прецизност, определяйки точно колко да се отвори разтоварващият клапан (уестгейт). Но ако погледнем назад във времето до началото на 80-те години, нещата изглеждаха доста по-прости и първични. Точно тогава един култовият шведски модел - Saab 900 Turbo, накара целия автомобилен свят да си води бележки.

 
  
 
  
В самото начало на турбоерата автомобилните производители се сблъскват с огромен проблем, а именно как да изстискат повече мощност чрез принудително пълнене, без да взривят двигателя? Най-големият враг е детонационното горене или т.нар. "чукане на аванса", което буквално може да унищожи мотора, ако бъде оставено без контрол. Тогава Saab вкарва своето изобретение – Системата за автоматичен контрол на мощността (APC). Тази на пръв поглед проста технология променя изцяло правилата.

Как работи шведската система

Принципът на турбото е добре познат на автомобилните фенове – отработените газове въртят турбина, която нагнетява свеж въздух във всмукателния колектор. Въздухът се охлажда от интеркулер и смесен с горивото генерира сериозна мощност. Управлението става чрез уестгейт, който действа като предпазна врата – изпуска излишните газове, за да не се превиши налягането на наддува (буста).

Разработена през 1980 г., системата APC се фокусира върху управлението на потока на отработените газове с помощта на уестгейта. При моделите на Saab със тази ситема, специален сензор следи за детонации, докато налягането от наддува се подава към двигателя. Щом възникне детонация, вместо да сигнализира на запалителната система да промени ъгъла на запалването, APC активира отварянето на уестгейта и рязко намалява налягането.

 
  
 
  
През 1980 г. Дон Шърман пише в Car And Driver "Малкият сензор, подобен на акселерометър, е един от елементите на верига за обратна връзка, която съдържа също компактен електронен мозък и соленоиден клапан. Този клапан директно командва уестгейта"

Ако двигателят работи гладко, соленоидният клапан поддържа налягането до фабричния лимит от 0.5 бара. Усети ли се детонация, "мозъкът" реже буста на секундата, спасявайки двигателя.

Защо APC прави двигателите толкова добри

Ефективността на всяко турбо зависи от октановото число на бензина. APC системата непрекъснато следи налягането във всмукателния колектор и балансира работата на мотора така, че да извлече абсолютния максимум от всяка капка гориво, независимо от октановото му число.

 
  
 
  
Всъщност системата е толкова ефективна, че позволява на Saab да повиши степента на сгъстяване на 900 Turbo от 7.2:1 на 8.5:1, което подобрява реакцията на дросела, когато турбото все още не се е развъртяло, и спомага за икономията на гориво. Това също така осигурява на Saab 900 по-добро ускорение, благодарение на хубава, плътна крива на въртящия момент. 

Еволюцията си проличава най-добре при шофирането. За сравнение, моделът Saab 99 Turbo от 1978 година, който предшества въвеждането на APC, на хартия има същото ускорение като Saab 900 Turbo от 1980 година, които вече снабден с иновативната система. Въпреки идентичната мощност обаче, APC системата прави колата осезаемо по-динамична на пътя. По-високата степен на сгъстяване елиминира мудността в ниските обороти, а оптимизираната крива на въртящия момент осигурява много по-бързо доускорение и еластичност при изпреварване.

Днес всичко това е обичайна технология, но навремето е изпреварило епохата си. Много други производители са работили върху усъвършенстването на турбокомпресорите преди и по време на използването на APC от Saab, но усилията на ексцентричните шведи отварят вратите за внушителната турбо мощност. Те полагат основите на фино настроения турбо контрол, който днес приемаме за даденост.