Днес спортен седан с мощност 600 или 700 к.с. вече не звучи сензационно. Преди четири десетилетия обаче подобни показатели изглеждат като научна фантастика. През 1986 г. инженерите на Audi създават експериментален автомобил, който извлича 650 к.с. от 2,2-литров петцилиндров двигател и развива около 350 км/ч на правите на американската писта "Таладега" в Алабама.

Прототипът е базиран на Audi 5000 CS за американския пазар, познат в Европа като Audi 200. Той не е предназначен за серийно производство или хомологация за състезания, а има конкретна задача - да покаже възможностите на турбодвигателя, системата за задвижване на четирите колела quattro и оптимизираната аеродинамика.
В средата на 80-те години quattro вече е утвърдено оръжие в световния рали спорт, но Audi иска да демонстрира пред американската публика, че системата има предимства и на сух асфалт при огромни скорости. За целта е избрана Talladega Superspeedway - овална писта, на която значителна част от обиколката се преминава с максимална скорост. Целта е да бъде премината символичната граница от 200 мили/ч (около 322 км/ч).
Под привидно стандартната каросерия обаче се крие сериозно преработен автомобил. 2,2-литровият петцилиндров двигател получава четири клапана на цилиндър, индивидуални дроселови клапи, модифицирана всмукателна система и специален изпускателен колектор. Огромен турбокомпресор KKK работи с налягане до 3,2 бара. Резултатът е 650 к.с. За сравнение, серийният по онова време Audi 5000 CS Turbo Quattro развива под 200 к.с.

Мощността сама по себе си обаче не е достатъчна. За да намалят теглото, инженерите заменят част от каросерията с алуминиеви и кевларени композитни елементи, а стандартните стъкла са заменени с леки пластмасови панели. Излишното оборудване е премахнато и в кокпита остава само необходимото за безопасността и телеметрията. Така масата пада с цели 400 кг до 1070 кг - по-малко от тази на много съвременни градски автомобили.
Каросерията е снижена, добавени са специални аеродинамични елементи, а външните детайли, които нарушават въздушния поток, са премахнати. Всичко това има една цел - стабилност при скорости, които са огромни дори по днешните стандарти.
Първоначално Audi планира рекордните опити да бъдат поверени на прочутия рали пилот Валтер Рьорл. Овалната писта обаче изисква съвсем различни умения. Затова зад волана сяда Боби Ънсър, трикратен победител в Indianapolis 500. Преди това заводският екип почти три години безуспешно се опитва да премине границата от 200 мили/ч.

Ънсър предлага промени в настройките на окачването и аеродинамиката. Резултатът идва още при първото му каране. През пролетта на 1986 г. Audi записва средна скорост от 322,88 км/ч за една обиколка, докато по правите прототипът достига около 350 км/ч.
За автомобил, който изглежда като обикновен четириврат седан, това е забележително постижение - и демонстрация колко далеч може да стигне една технология, когато инженерите на Audi решат да я тестват на абсолютния предел.
