Колите могат сами да спират превишението на скоростта, но нямат разрешение

Със сигурност един ден шофьорите няма да се притесняват за глоби за превишена скорост. Много от новите автомобили вече са оборудвани с необходимите системи и технологии, което означава, че най-големият проблем – чисто техническият, вече е разрешен. Остава единствено шофьорите да бъдат убедени да то приемат.

Геозонирането повишава безопасността в градовете

Това е бъдещето, което си представя професор Марко те Брьомелстроет, който ръководи катедрата по бъдещето на градската мобилност в Университета в Амстердам. Той е категоричен, че автомобилите разполагат с всичко необходимо, за да спрат шофьорите да превишават скоростните ограничения в градските райони изобщо.

„Мечтата ми е след 20 години да се обърнем назад и да намерим невероятно, че някога сме позволявали на хората да карат превозни средства с тегло 2000 кг толкова бързо, колкото искат в нашите градове. Технологията вече е тук и може да помогне на шофьорите да не бъдат опасни за другите хора по улиците", категоричен е ученият

Звучи футуристично, но много от основните елементи вече наистина са тук. Mercedes-Benz, BMW, Toyota и Ford използват геозониране в някои plug-in хибриди, за да превключват автоматично в електрически режим при влизане в зони с ниски емисии. А Volvo използва технологията, за да ограничи скоростите на търговски превозни средства, движещи се в определени зони.

Малките европейски стъпки за ограничаване на скоростта

Европа също направи крачка в тази посока с въвеждането на Intelligent Speed Assist. За разлика от геозонирането, ISA не спира шофьорите да превишават скоростта, но може да разпознава променящите се ограничения чрез камери и GPS данни, преди да предупреди шофьорите, че са надхвърлили сериозно ограниченията.

Напълно геооградена система би отишла много по-далеч. Вместо просто да ви предупреди, превозното средство може да откаже да ускорява над местното ограничение на скоростта, докато преминава през предварително определени зони, преди да се върне към нормалната работа другаде.

Поддръжниците на тези системи твърдят, че те може да намалят катастрофите, да подобрят безопасността на пешеходците и да налагат ограниченията на скоростта много по-последователно, отколкото пътните камери някога биха могли. Критиците им обаче виждат нещо съвсем различно, като поставят под въпрос дали правителствата или производителите трябва да имат възможност електронно да диктуват как се управляват частните превозни средства.

Следователно, технологията е лесната част. Истинското предизвикателство е да се убедят шофьорите, че колата, за която са платили, понякога трябва да има последната дума за десния им крак.