Макар днес управлението на светлините да е изнесено на лостчето зад волана или на въртящ се ключ върху таблото, десетилетия наред водещите производители разчитаха на съвсем различно решение.

В златната ера на американското автомобилостроене регулирането на късите и дългите светлини се извършваше с крак чрез специален механичен педал, разположен в лявата част на пода. Това инженерно решение беше стандарт за почти всички модели на Ford, General Motors и Chrysler в продължение на повече от половин век, като се използваше и от съветския автопром.
Основаването на този дизайн стъпва върху идеята за безопасност и ергономия. По онова време превключването на фаровете е изисквало пълно отделяне на ръката от волана, докато крачният бутон е позволявал на шофьора да запази пълен контрол върху управлението по време на нощно шофиране. При натискане с левия крак специфичен щракващ механизъм е сменял веригата между двете светлинни системи.
Въпреки своята популярност и удобство, металният педал на пода постепенно изчезва с навлизането на електронните системи и промяната в автомобилната архитектура през 80-те и 90-те години на миналия век. Влагата и калта от обувките често са водили до корозия на контактните точки, а монтирането на лостови механизми около кормилната колона е превърнало класическия крачен превключвател в интересна историческа подробност.
От техническа гледна точка механизмът представлява двупозиционен силотов превключвател с бавно променлива котва, монтиран директно върху каросерийния под и свързан към захранващата верига с високо напрежение без посредничеството на релета. Всеки натиск механично завърта двустранна роторна гърбица, която алтернативно затваря веригата към нажежаемите жички за къси или дълги светлини през месингови контактни пластини.
Липсата на разтоварващи електрически компоненти означава, че целият работен ток преминава през самия крачен превключвател, което изисква масивна контактна група и дебелостенно изолационно тяло, за да издържа на термичното натоварване.

0