Тол камерите вече ще ни снимат и за моментна скорост

Камерите за наблюдение на пътищата ще започнат да засичат и за скорост, ако бъдат приети предлаганите промени в законодателството. Мярката е част от подготвяния Национален план за пътна безопасност, който трябва да бъде довършен до края на лятото и внесен за обсъждане в парламента след края на лятната ваканция на депутатите. 
    
   

  
     
Наблюдателните камери на Агенция пътна инфраструктура са на 272 различни точки от пътната мрежа, най-вече по магистралите и главните пътища. С промяна в закона преди година някои от тях започнаха да измерват средна скорост на определени отсечки. Сега предложението е вече да засичат и моментната скорост на автомобилите при преминаване през тях. Самите камери имат техническата възможност да го правят, но не са сертифицирани и актуалното законодателство не им го позволява. 

Данните от камерите ще се пазят за срок от една година и ще се споделят с няколко различни ведомства - МВР, НАП, Агенция "Митници" и Изпълнителна агенция автомобилна администрация. Поне една от тези структури бе обект на хакерска атака с голямо изтичане на лични данни в последните години. 

Друга предлагана мярка е оборудването на повече наблюдателни точки и с технология за измерване на натоварването. В момента около стотина от 272-те точки имат и кантар. Идеята е претоварените камиони да бъдат спирани, преди да увредят пътната настилка. Планът засега не предвижда проверки дали асфалтовото покритие отговаря на изискванията на техническите стандарти, или е три до четири пъти по-тънко, примерно. 
   
   

  
      
КОМЕНТАР НА AUTOMEDIA: Непрекъснатото затягане на контрола върху скоростта е, в най-добрия случай, половинчат подход за борба с катастрофите по пътищата. Ще изредим в телеграфен стил още няколко области, за които законотворците биха могли да се сетят:

- По-строг контрол на техническото състояние на автомобилите - не само при ГТП, но и последващо. Много коли в България не биха издържали по-строга проверка на годност. Това е и часта причина за произшествия.

- Налагане на правилника в цялост, а не само на отделни секции от него като тези за скорост и алкохол. Неправилно престрояване, изпреварване, непозволени маневри - все повече хора смятат, че тези неща са просто безобидни хитрости, защото полицията не си прави труда да следи за тях и да ги наказва.

- Целенасочена политика срещу употребата на наркотици. По причини, за които можем само да се досещаме, в последните петнайсетина години такава не се забелязва. Същото важи и за алкохола. Съдейки по инцидентно залавяните пияни шофьори, управлението на автомобил на 2-3-4 промила е съвсем обичайно явление.

- Строг контрол върху състоянието на пътната инфраструктура и съставяне на актове на институциите, отговорни за лошите пътища - държавни и общински.

- Цялостна трансформация на шофьорското обучение, което в момента като цяло е на изключително ниско ниво напук на претенциите на извършващите го.

- Повече прозрачност за налаганите наказания на шофьорите, причинили катастрофи. След отшумяването на новинарския повод, последващата им съдба обикновено остава неизвестна за обществото, и подхранва убеждението на мнозина, че правилата вече не важат и няма наказания.