Руснаци направиха алтернатор, задвижван от изгорели газове

Стандартните алтернатори имат един добре познат недостатък – задвижват се от двигателя чрез ремък и му отнемат от мощността, докато захранват всичко на борда. По-лошото е, че това натоварване вдига и разхода на гориво. Някои производители се опитват да решат проблема с 48-волтови електрически системи и по-големи батерии, но те добавят излишно тегло, което отново трябва да се компенсира. Ексцентричните руски влогъри и механици от Garage 54 обаче имат съвсем различно, и типично в техен стил, налудничаво решение.

 
  
 
  
Говорим за същите онези хора, които превърнаха боксер на Subaru в редови двигател и сглобиха V16 от моторни резачки. Този път те решиха да създадат алтернатива на алтернатора, която не използва ремък, а се задвижва от изгорелите газове – напълно идентично с принципа на работа на турбокомпресора.
Идеята е кинетичната енергия на газовете да се използва за генериране на електричество, превръщайки устройството в миниатюрна версия на турбините в електроцентралите. За да са сигурни, че ще произведат достатъчно ток, от екипа първо измериха работните обороти на конвенционален алтернатор, за да имат отправна точка при проектирането.

Инженерно предизвикателство

Самоделният "турбинен алтернатор" се състои от кръгъл корпус и ротор с плоски стоманени лопатки. Най-голямата трудност се оказало прецизното позициониране на входните и изходните отвори, така че газовете да могат реално да завъртят перката. Хлабината между ротора и корпуса трябвало да бъде сведена до абсолютния минимум, за да се извлече максимална енергия, а обемът на камерата да остане малък, за да се поддържа високо налягане. Всичко това изисквало сериозна доза проби и грешки.

Работи ли "изпускателният" алтернатор

 
  
 
  
Крайният резултат е доста компактен, но монтажът му е меко казано далеч от заводските стандарти. Вместо да се крие под капака на двигателя, турбината задвижва обикновен алтернатор чрез миниатюрен кардан и е монтирана... директно за ауспуха, висейки от задната броня на модифициран теглич.
Беше ли успешен експериментът? Донякъде. Целта не бе да се захрани цялата кола, а само да се поддържат три светещи електрически крушки. Системата се справи със задачата при около 2500 об/мин на двигателя, но съпроводена от адски стържещ шум. Механиците не посмяха да подадат повече газ от страх устройството да не се пръсне на парчета, а при отнемане на газта крушките моментално гаснеха.

Проблемът с турбините

Точно тук се крие и недостатъкът на тази концепция – турбините се нуждаят от постоянни, високи обороти, за да вършат полезна работа. Всеки автомобилен фен е чувал за "турбо дупката". И докато съвременните системи за управление на двигателя до голяма степен я елиминираха при пълненето на цилиндрите, да се постигне същото при генерирането на електричество е много по-сложно.

 
  
 
  
Неслучайно от Jaguar се отказаха от турбинния удължител на пробега за своя суперавтомобил C-X75. Ремъчното задвижване просто остава най-ефективният начин за добив на ток при ниски обороти на двигателя. Въпреки това, инженерната дързост на Garage 54 определено заслужава адмирации.