Имаше времена, когато дизелът беше абсолютен господар на автомобилния пазар в Европа. Тогава клиентите търсеха едно: надеждна, икономична и простичка механика, която просто върши работа. Днес обаче нещата стоят по друг начин. С появата на филтрите за твърди частици (DPF), сложните катализатори и системите за AdBlue, съвременният дизел се превърна в изключително капризна и скъпа за поддръжка машина.
Но много преди екологията да усложни нещата до краен предел, на сцената властваше един агрегат – легендарният четирицилиндров 1.9 TDI (с код на двигателя ALH). Монтиран масово в модели като Volkswagen Golf и Jetta Mk4, на хартия той не предлагаше нищо революционно. В реалния живот обаче си изгради репутация на абсолютен танк, доказвайки издръжливостта си километър след километър.
Работен кон, а не състезател
Версията ALH никога не е имала амбиции да поставя рекорди на пистата. Под капака на Golf агрегатът генерира скромните 90 к.с. (при 3750 об/мин) и 210 Нм въртящ момент, достъпни още при 1900 об/мин. Това гарантира отлична тяга в ниските обороти, но категорично няма да погали спортното ви его – ускорението от 0 до 100 км/ч отнема над 12 секунди.
Технически, двигателят стъпва на изпитана и непретенциозна архитектура: здрав чугунен блок, алуминиева цилиндрова глава, 8 клапана и един разпределителен вал, задвижван от ангренажен ремък. Тук няма да намерите капризните системи помпа-дюза или Common Rail, които Volkswagen въведе по-късно. Горивото се доставя от класическа електронно управлявана роторна ГНП.
Тази простота обаче не означава, че двигателят е напълно идиотoyстойчив. Той има своите характерни слаби места – ангренажният ремък изисква стриктна и навременна смяна, а вакуумните пътища, актуаторите на турбото и охладителната система също искат око. Въпреки това, говорим за предвидими ремонти, а не за внезапни и разоряващи повреди.
При редовна смяна на консумативите, тези двигатели минават границата от 500 000 километра без дори да се задъхат. Британски собственик на Golf от 2001 г. навъртя над 800 000 км с оригиналния мотор, което накара самите Volkswagen да откупят колата му, за да я сложат в музей. Още по-впечатляващ е случаят със Skoda Fabia от 2006 г., която записа феноменалните 1,2 милиона километра със същия този агрегат.
Липсата на технологии като най-голямата екстра
Парадоксът при 1.9 TDI ALH е, че това, което го прави толкова желан днес на вторичния пазар, е именно онова, което му липсва. Тук няма DPF филтър, който да се запуши при градско шофиране, няма сложни NOx сензори, нито пък резервоар за урея.
При съвременните дизели точно тези екологични системи се превръщат в истински финансов кошмар за собствениците, след като гаранцията изтече. Разбира се, старият ALH също има нужда от внимание – EGR клапанът събира нагар, електрическите кабели стареят, а течовете на масло не са рядкост с напредването на възрастта.
Поддръжката му обаче изисква по-скоро дисциплина, отколкото дълбоки джобове. И макар в някои западноевропейски сервизи смяната на ангренажен ремък на стар Golf да достига нелогичните 1500 евро, у нас поддръжката му остава сравнително достъпна. А като се има предвид, че Golf TDI с ръчни скорости без проблем дава разход под 6,0 л/100 км, старият 1.9 TDI все още предлага ефективност, за която много от днешните модерни хибридни SUV-та могат само да си мечтаят.

1