Какво е общото между малката Honda Z и модерните хиперколи?

Средноразположен двигател, турбокомпресор и задвижване на четирите колела. Звучи като класическа рецепта за ултрамодерен хиперкар? Всъщност, много малко серийни автомобили в историята са използвали точно тази конфигурация. Веднага се сещаме за машини като Bugatti Veyron и Chiron, за модерни хибриди от ранга на BMW i8, Ferrari SF90 и Corvette ZR1X, както и за бруталните хомологационни бегачки от митичната Група Б през 80-те. Но в тази елитна компания попада и една кола, която изобщо не очаквате да видите там – Honda Z.

 
  
  
  
Лансирана през 1998 г., тази малка Honda възражда име от 70-те години. Но докато оригиналният Z е бил съвсем конвенционален автомобил, модерният му наследник е всичко друго, но не и обикновен.

Създаден, за да се впише в строгите японски правила за кей-кар, на пръв поглед той изглежда като съвсем обикновен, дори леко скучен микро-SUV. Под ламарините обаче се крие истинска инженерна екзотика. Двигателят е 656-кубиков трицилиндров агрегат, който, необичайно за Honda по онова време, е оборудван с турбокомпресор.

Макар маркетолозите да го кръщават с гръмкото име Hyper 12-Valve Intercooled Turbo Engine, мощността му е ограничена до законовия максимум за класа – скромните 63 к.с. За сметка на това, задвижването на четирите колела е стандартно за цялата гама.

Тайната е под седалките

 
  
 
  
Там, където нещата стават наистина интересни, е разположението на този двигател. Макар силуетът на Honda Z да подсказва за традиционен предноразположен мотор, агрегатът всъщност е майсторски скрит под задните седалки, точно пред задната ос. Honda нарича тази иновативна концепция UM-4 (Under Midship 4WD).

Това архитектурно решение не е просто приумица на инженерите. Преместването на мотора освобождава огромно пространство в кабината и позволява създаването на напълно равен под. От Honda дори твърдят, че това е дало на малкия Z вътрешен обем, съперничещ на автомобили от един или два класа по-нагоре. Освен това има и сериозни предимства за безопасността – при евентуален челен удар липсва голям двигател, който да бъде пресован към купето.

Спортни амбиции

 
  
  
  
Японците са имали желание да направят турбо версията на Z привлекателна и за истинските автомобилни ентусиасти. Автомобилът разполага с впечатляващ хардуер за размерите си, който включва идеално разпределение на теглото в съотношение 50:50, дискови спирачки на всичките четири колела, петзвенно задно окачване и механичен диференциал с ограничено приплъзване със спираловидни зъбни колела на задната ос. 

За съжаление, всички тези спортни заложби са донякъде „спънати“ от факта, че моделът се е предлагал единствено с 4-степенна автоматична трансмисия.