Малко са компаниите, които са оформили историята на автомобила по начина, по който го е направил Michelin. Основана през далечната 1889 г. от братята Едуар и Андре Мишлен във френския град Клермон-Феран, марката стои зад някои от най-значимите технологични скокове в индустрията. Сред тях са сменяемата пневматична гума през 1891 г. и първата радиална гума през 1946 г. – иновации, които бързо се превръщат в глобален стандарт.
Истинският пробив за спортните автомобили обаче идва малко по-късно. До средата на 60-те години колите стават все по-мощни, атакуват завоите по-остро, но стабилността им при магистрални скорости куца. Причината? Конвенционалните симетрични гуми просто достигат своя лимит. Отговорът на Michelin е поредната революция: асиметричният дизайн на протектора, дебютирал с модела XAS през 1965 г.
Какво всъщност представлява асиметричната гума
Името говори само за себе си. За разлика от стандартната симетрична гума, която изглежда еднакво от двете страни и може да се монтира във всякаква посока, асиметричната има две ясно изразени половини – вътрешна и външна.
Всяка от тях е проектирана да върши напълно различна работа. Затова и гумата задължително се монтира в специфична ориентация, маркирана върху борда. Макар днес разликите между симетрични, асиметрични и насочени шарки да са добре познати на всеки шофьор, Michelin XAS е първата серийна гума, която разделя отговорностите на пътя между двете половини на протектора. Този пробив диктува правилата при създаването на високопроизводителни (UHP) гуми и до днес.
Логиката зад асиметрията
Преди появата на XAS, еднородната шарка на протектора правеше нещата прости, но имаше един голям недостатък – гумата не можеше да бъде оптимизирана за конкретни условия. Сцепление на мокро, стабилност в права линия, странично водене в сухи завои – всичко това се очакваше от едно и също парче каучук. За ежедневно градско шофиране това беше приемливо, но за спортните коли – абсолютно недостатъчно.
Инженерите на Michelin осъзнават нещо просто: вътрешната и външната част на гумата не са подложени на едни и същи сили по време на движение. Според експертите от TireRack, логиката на асиметричния XAS се крие в различните зони на протектора. Външното рамо е с по-малко канали и по-голяма плътност на каучука, което осигурява по-голямо контактно петно и брутално сцепление при агресивно завиване на сух асфалт. От своя страна, вътрешното рамо има по-голям процент канали, които помагат на четирите надлъжни канала бързо да отвеждат водата, драстично увеличавайки устойчивостта на аквапланинг.
Тази концепция следва логика, сходна с анатомията на човешкото стъпало. За шофьорите на спортни коли през 1965 г. разликата в пътното поведение е била направо шокираща.
Любимият избор на Porsche и Citroen
Ако XAS е причината асиметричните гуми да са толкова масови днес, то автомобилите, които са ги "обували", имат не по-малка заслуга за легендарния им статус. През 60-те години на миналия век моделите Porsche 911, 912 и 914 излизат от завода в Щутгарт именно с гуми Michelin XAS за първоначално вграждане (OE).
Емблематичният Citroen DS – колата, която превърна авангардния дизайн в култ – също разчита на този модел. Скоро след това елитът на европейското автомобилостроене, включително Lancia, Austin Healey, Lotus, Aston Martin, Peugeot и Alfa Romeo, също преминава към революционните френски гуми. Някои от тези машини са развивали сериозни скорости, което налага гумата XAS да получи скоростен индекс V – гарантиращ безопасност при скорост до внушителните за времето си 240 км/ч.
Днес пазарът е пренаситен и битката в UHP сегмента е безмилостна. Ако се върнем през 60-те години на миналия век, когато спортните коли тепърва се учеха как да завиват истински, изборът е бил само един: Michelin XAS.

