Защо BMW се завръща към класическите автоматични скорости

През последните години настъпва удивителен ренесанс на класическите автоматични скоростни кутии. Технологии, които изглеждаха устойчиви на бъдещето, като роботизирани скоростни кутии с двоен съединител (DCT), постепенно остават на заден план. Тази тенденция стана особено забележима, след като BMW обяви пълен отказ DCT в полза на традиционни автоматични трансмисии с преобразувател на въртящ момент във всички бъдещи модели.

Преди това DCT кутиите бяха отличителна марка на много мощни BMW M модели, включително M3, M4, M5 и M6, и бяха монтирани и на „граждански’’ версии като 335iS и 135i. Въпреки това, според Дирк Хакер, ръководител на разработката на BMW M, компанията реши да изостави не само DCT, но и ръчните скоростни кутии.

Ключовите фактори за подобно решение са комфортът, осигурен от класическите автомати, както и по-високата цена на DCT. Хакер също отбеляза, че клиентите често се оплакват от неудобства при маневриране с ниска скорост и паркиране, което е друг аргумент срещу „роботите".

BMW твърди, че съвременната 8-степенна автоматична скоростна кутия ZF 8HP, използвана в повечето им автомобили, е по-добра от DCT като икономия на гориво. Освен това може лесно да бъде адаптиран както за платформи за задвижване на задните колела, така и за задвижване на всички колела, докато DCT моделите са основно проектирани за задвижване на задните колела.

Инженерите на компанията са толкова уверени в възможностите на класическата автоматична скоростна кутия, че оборудват дори състезателните си автомобили с него, подчертавайки, че тя вече не е по-слаба от роботизираните по отношение на превключване.

Решението на BMW да се върне към въртящите моментни конвертори се готви от години. Още през 2017 компанията започна да се отдалечава от DCT поради проблеми с надеждността и бързия напредък в традиционната автоматизирана технология. Въпреки светкавичната скорост на превключване, основният недостатък на кутиите с двойно съединение винаги е било тяхното „нервно" поведение, особено в градския трафик с чести спирания. Класическите автоматични трансмисии, от друга страна, осигуряват плавна и елегантна смяна на предавките.

Още по-голям проблем за DCT беше тяхната надеждност, което струваше скъпо на някои производители. Ярък пример е Ford с неговата скоростна кутия PowerShift, която страдаше от множество дефекти - от „подскоци’’ и излишни звуци до повреди на контролния блок. Това доведе до колективни искове в няколко държави и принуди Ford да се върне към традиционните автоматични устройства. Следвайки тази тенденция, Hyundai планира да замени DCT с класическа автоматична скоростна кутия в модела Santa Fe 2026, за да подобри плавността на возене.

Експертите са единодушни, че преобразувателите на въртящ момент са постигнали значителен напредък в превключването на скоростта, което обезсмисля единственото ключово предимство на DCT. Така една от най-старите технологии за автоматична скоростна кутия, патентована през 1905, не само остава актуална, но и укрепва позицията си на пазара.

Докато много марки се отказват от DCT, технологията вероятно няма да изчезне напълно. Бъдещето му вероятно ще бъде ограничено до сегмента на суперавтомобилите, като моделите на Porsche с PDK скоростна кутия или McLaren 720S, където безкомпромисната скорост е по-важна от ежедневния комфорт.