Заслужава ли си Toyota C-HR на старо?

Първото поколение Toyota C-HR (2016–2023) привлича вниманието с оригиналния си дизайн, въпреки че по отношение на практичността няма да е по вкуса на всеки. Въпреки това този модел поддържа висока пазарна стойност, главно благодарение на две основни силни страни - здрава конструкция и изключителната надеждност.

Употребявана Toyota C-HR от първо поколение (от английски Coupe-High-Rider) е типичен кросоувър, който изкушава предимно с екстериора си. Моделът е създаден на платформата TNGA-C (тя е в основата и на Corolla), като има същото междуосие (2640 мм), но само при хечбека. При комбито и седана Corolla то е с 60 мм по-голямо.

Най-големите недостатъци на употребявана Toyota C-HR

Стилът на каросерията в стила на повдигнато купе определено се харесва на мнозина. Toyota C-HR все още изглежда много добре и вероятно затова печели голяма група фенове. За съжаление има и недостатъци на такъв дизайн. Докато в предната част на кабината има достатъчно място, отзад за двама възрастни е подобно на Corolla, т.е. точно както трябва.

Нека добавим към това външните дръжки, скрити в C-колоната (не много практични за деца) и малка площ от страничните прозорци. Последното също силно ограничава видимостта от вътрешността, когато например трябва да завием надясно и да пресечем велосипедна алея (в този случай е практически невъзможно да видим велосипедисти). Сякаш това не е достатъчно, ако децата се носят отзад, обикновено некачествената пластмаса на вратите и тунела между седалките вече ще бъде надраскана.

Като недостатък може да се посочи и обемът на багажника, който е 377 литра в стандартния вариант. При 2,0-литровия хибрид е още по-малък – 358 литра. Към това може да се прибави и високата цена – 8- или 9-годишен екземпляр, се продава за около 15 000-20 000 евро. А това си е сериозна сума за автомобил, който спокойно може да бъде описан като „градска кола“.

Проблеми на Toyota C-HR с 1.8 хибрид

Една от често срещаните повреди е изгарянето на уплътнението на главата. Това обаче се случва само при пробег от над 250 000 км, като обикновено се дължи на повредена електрическа водна помпа. Подмяната на самото уплътнение не е от евтините, още повече, ако се прави при оторизиран дилър на марката.

Друго „заболяване“ на C-HR, което може да се опише като скъпо, са използваните батерии на хибридната система. Много сервизи предлагат регенерация, но тя понякога не дава задоволителен ефект. Нова батерия струва до 3000 евро, но хубавото в случая е, че нейната подмяна се налага чак след 300 000 км.

Във форумите на Toyota често можете да прочетете за проблеми с 12V батерията (понякога след едноседмично спиране с работеща батерия колата може да не запали). Интересното е, че този проблем засегна главно батерията на турската компания Mutlum и след смяна на батерията се появява много по-рядко.

Трябва да добавим, че хибридният R4 1.8 с обща мощност на системата от 122 к.с. е най-често срещаната версия на C-HR. Това не е идеална кола за ваканционно пътуване, но в града шофирането му е изключително икономично.

Проблеми на Toyota C-HR с двигател 2.0.

От гледна точка на полезността, по-мощната хибридна версия 2.0 (R4) с обща мощност на системата от 184 к.с. е много по-добър избор. Това е очевидно по-динамичен автомобил, който консумира малко повече. За съжаление в този случай изборът е по-малък и е възможно да се натъкнете на автомобил, който преди това е претърпял катастрофа.

Двигателят 2.0 също се бори с все по-често срещания проблем на съвременните двигатели с директно впръскване (този двулитров двигател има както индиректно, така и директно впръскване), т.е. с гориво, попадащо в маслото. Трябва да бъдете внимателни, особено в случай на автомобили, използвани в градски условия.

Задължително трябва да се следи за нивото на маслото, като механиците препоръчват то да се сменя не на 15 000 км, както препоръчва производителят, а на всеки 10 000 км.

Проблеми Toyota C-HR (нехибридни версии)

C-HR разполага и с двигател R4 1.2 Turbo със 116 к.с., който може да се комбинира със задвижване на четирите колела. Този вариант е изключително рядък, така че е трудно да се каже категорично какви са основните му проблеми.

Като цяло, всички двигатели на Toyota, използвани в C-HR, имат ангренажно задвижване с верига, която има репутацията на много издръжлива. Атмосферните агрегати (особено 1.8) също понасят добре пропан-бутан (единственият проблем е инсталирането на бутилката, тъй като няма достатъчно място под пода на багажника). Струва си да се отбележи, че хлабините на клапаните се регулират автоматично.

Трансмисии

Хибридните Toyota имат автоматични трансмисии e-CVT, при които производителят не препоръчва смяна на маслото. Неоторизираните услуги и потребители обикновено сменят маслото в скоростната кутия на оригиналното на всеки 90 000 или 120 000 км.

Други проблеми при C-HR на старо

Първото поколение на кросоувъра има малко проблеми с окачването, като на практика в него основно се сменят само гумите на стабилизатора. Това се случва след около 150 000 км,

Потребителите се оплакват и от дребни проблеми с автомобила. Аларма, добавена в неоторизиран серзив, може да бъде проблематична, понякога контактите на дисплея на климатика могат да бъдат повредени (той не показва пълни числа), друг път електрическото огледало не се сгъва (достатъчно е да го преместите), а отоплението на задното стъкло отказва заради износен кабел.

Във форумите можете да прочетете и за свистене от зоната на спойлера на задната врата, предните калници също се чупят доста лесно. В няколко автомобила проекторът с логото, което се показва на земята при отваряне на вратите, бързо излиза от строя, а фаровете също се замъгляват.

Струва ли си да купувате употребявана Toyota C-HR?

Първото поколение C-HR е безпроблемен градски кросоувър, който в популярната хибридна версия със 122 к.с. консумира малко, но не е много подходящ за дълъг път. Ако мислите за този модел повече като за извънградска кола, струва си да потърсите версия с двулитров хибрид.

Toyota C-HR е скъпа за закупуване, но се отплаща с ниски разходи за поддръжка и нисък процент на повреди. Струва си да търсите автомобили с малък пробег, тъй като над 300 000 км в този кросоувър могат да се появят по-скъпи заболявания.